След като инфлационният натиск се превърна в ежедневие за българските домакинства, особено след въвеждането на еврото, правителството на Румен Радев предприе спешна мярка – инициативата „Кошница с грижа“. Целта бе ясна: да се осигури глътка въздух за потребителите, чиято покупателна способност ерозираше под тежестта на непрекъснато растящите цени на основните хранителни продукти. Тази кампания, стартирана в началото на юни, беше представена като обединени усилия на държавата и бизнеса в борбата срещу скъпотията.
Концепцията на „Кошница с грижа“ се базира на доброволното участие на търговските вериги, които се ангажираха поетапно да намалят цените на избрани стоки. Първоначалните договорки предвиждаха минимум 15% отстъпка, но някои търговци надскочиха това, достигайки до 30%. Големи играчи като „Кауфланд“, „Фантастико“ и „Лидл“ бяха сред първите, които се включиха, като „Лидл“ дори обеща да поддържа по-ниски цени за впечатляващите осем месеца. Постепенно към тях се присъединиха „Метро“, „ЦБА Коме“, „Дар“, „Билла“ и „Минимарт“, всяка със свой списък от продукти и срок за отстъпки.
Сърцевината на кампанията са стоките от първа необходимост, с акцент върху подкрепата на родното производство. В „кошницата“ влизат основни храни като хляб, брашно, захар, олио, различни видове месо (пилешко, свинско), яйца, млечни продукти (сирене, кашкавал, прясно мляко), варива (ориз, леща, фасул), както и традиционни български плодове и зеленчуци – картофи, домати, краставици, лук, моркови, ябълки и цитруси. Интересно е, че някои от по-големите вериги разшириха обхвата, включвайки и нехранителни стоки като перилни препарати, сапуни, шампоани и почистващи материали, целящи цялостно облекчение на семейния бюджет.
Въпреки благородните мотиви – защита на уязвимите групи и борба със спекулата, „Кошница с грижа“ не успя да избегне критиките. Почти веднага след старта й, браншови организации на производители на плодове и зеленчуци алармираха, че търговските вериги оказват натиск върху фермерите да намалят доставните си цени с 15%. Това предизвика опасения за масови фалити и застраши родното производство, тъй като финансовата тежест на отстъпките може да бъде прехвърлена върху най-слабото звено във веригата.
Икономическите анализатори също изразиха скептицизъм, припомняйки предишни неуспешни инициативи. Основното им притеснение е, че супермаркетите могат да компенсират по-ниските си маржове от промоционалните продукти, като вдигнат цените на стотици други артикули извън списъка. Така „Кошница с грижа“ рискува да се превърне в обикновен маркетингов трик, без реален положителен ефект върху общия месечен баланс на домакинствата.
За да противодейства на тези опасения, правителството обеща засилен контрол. Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) извършват ежедневни проверки за наличност, коректно обозначение и недопускане на изкуствено завишаване на цените на останалите стоки. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) пък следи качеството на поевтинелите продукти, предотвратявайки внос на нискокачествени заместители. Предстои да видим дали тези мерки ще са достатъчни, за да гарантират, че „грижата“ наистина ще достигне до потребителя, без да ощети българския производител.
