София се оказа в центъра на един кулинарен скандал, след като първата проверка на инспекторите на „Мишлен“ остави столицата без нито едно отличие. Въпреки инвестицията от 300 хиляди лева от страна на Общината за одит, резултатите изглеждат далеч от очакваните, което повдигна въпроса дали нашата гурме сцена изобщо е готова за световното признание.
Критиките, разпространени от шеф Борис Петров, са безпощадни: лошо обслужване, твърде обемни менюта, които често подсказват за използването на замразени продукти, и осезаемо разминаване между високите цени и реалното качество. Това е диагноза, която раздели ресторантьорския сектор на две.
От една страна, общинските структури и част от бранша се опитват да смекчат удара. Антон Пенев от предприятие „Туризъм“ твърди, че това е началото на дълъг процес, който може да отнеме до пет години, докато Емил Коларов от Сдружението на заведенията в България изобщо поставя под въпрос съществуването на официален доклад.
Други обаче приемат критиката с смирение. Атанас Димитров от БХРА подчертава, че въпреки забележките, има и позитиви като вкусната храна и добрия стайлинг. Виолета Димитрова пък признава, че столицата е „скъсала на първата сесия“, вероятно защото е забравила традиционните рецепти и продукти.
Сравнението със съседите ни е още по-тревожно. Докато София се бори с вътрешни спорове, Белград успя да създаде дигитален каталог само година след началото на одита. Словения също показа бързина, като след около година проверки получи положителна оценка и днес разполага с ресторанти с максималните три звезди.
Хърватия и Турция също са далеч пред нас. Хърватия има гид от 2017 г., а Турция бързо разшири присъствието си от Истанбул към Измир, Бодрум и Кападокия. Дори Литва, в друга част на Европа, успя да изкара своя гид за броени месеци след сключване на договора за одит през 2024 г.
Гърция остава регионалният лидер с Атина в каталозите още от 80-те години, като дори за нови дестинации като Солун и Санторини процесът отнема около 700 дни. В Балканите все още има „бели петна“ като Румъния и Албания, но за София урокът е ясен: пътят към звездите минава през качеството, а не през административните разходи.
