Когато чуждестранни специалисти трябва да ни обяснят как да спасим дете, това не е просто медицински пропуск, а сериозен сигнал за системна криза. Случаят с пострадалото момче от Израел разкри плашеща истина: българската система за спешна помощ по въздух (HEMS) страда от критичен недостиг на експертиза. Докато нашите лекари бързаха да дадат „зелена светлина“ за полет, израелските колеги бяха категорични – транспортът по въздух в този конкретен случай е недопустим.
Проблемът тук е чисто медицински и жизненоважен. При тежки черепно-мозъчни травми физиологичните промени, причинени от височината, могат драстично да влошат състоянието на пациента. Фактът, че в България липсват квалифицирани кадри, способни да направят такава базова оценка в острата фаза на травмата, поставя живота на пациентите под риск в името на бързината.
Но въпросът не е само в отделните грешки, а в цялостната организация. Системата изглежда, че работи без ясни алгоритми, разчитайки повече на политически импулси, отколкото на медицински стандарти. Забележително е, че първичните мисии на HEMS стартират едва след официални изяви на военния министър, което повдига въпроса: за кого всъщност е създадена тази система?
Парадоксът продължава и при пътните инциденти. Докато хеликоптерите вече се появяват в планините, те остават мит за хилядите пострадали по пътищата. Статистиката е безпощадна – над 2000 души са пострадали при катастрофи извън населените места през 2025 г., но обществото не е станало свидетел на масово използване на въздушния транспорт за тяхно спасение.
Според международните стандарти, при наличие на няколко критично ранени или голям брой пострадали, хеликоптерът трябва да бъде на мястото незабавно. В България обаче HEMS остава по-скоро скъпа надежда, отколкото работещ инструмент. Без реално управление и стриктно следване на медицинските протоколи, модерната техника остава просто скъпа декорация.
