Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България не е просто археологическо събитие, а акт на историческа справедливост. След повече от шест десетилетия усилия, постигнатото споразумение с Гърция отваря път за възстановяване на националната памет и окончателно утвърждаване на истината за един от най-великите български владетели.
Този жест има и дълбок стратегически смисъл в контекста на съвременните спорове за историята. В свят, където в някои учебници се опитват да представят Самуил като освободител на македонските славяни от „българското робство“, физическото присъствие на мощите му в България е неоспоримо доказателство срещу всякакви опити за подмяна на миналото.
Примерът на Гърция в опазването на наследството на Александър Македонски е урок, който България сега прилага. Дипломатическият успех се корени в взаимно уважение – България ще върне на съседите си 48 ценни реликви и ръкописи, следвайки международните стандарти на ЮНЕСКО за културен обмен.
За българския народ това е и силно емоционален момент. С оглед на това колко малко останки от нашите древни владетели са запазени, завръщането на Самуил е символ на непрекъснатостта на държавността. Неговата 40-годишна борба срещу Византия остава една от най-героичните и същевременно трагичните епопеи в нашата история.
Особено интригуваща е връзката на владетеля с църквата „Света София“. Хипотезата, че баща му, комит Никола, е управлявал Средец, превръща София в ключов стратегически център и първоначална столица на Самуиловото управление. Именно тук е пребивавал и патриарх Дамян, което придава на идеята за полагането на мощите в храма специален исторически заряд.
