Образът на Ивайло Калушев като духовен водач и „светец“ окончателно се разпада пред фактите на една безпощадна съдебно-психологическа експертиза. Вместо просветление, разследването по случая „Петрохан“ разкрива зловеща картина на затворена сектантско-окултна общност, в която абсолютният контрол и психологическото насилие са били единствените реални правила. Експертите са категорични: Калушев не е бил просто лидер, а архитект на една система, базирана на манипулация и страх.
Психологическият профил на Калушев е плашещ – той е описан като личност с тежки антисоциални и нарцистични черти, склонен към грандомания и липса на всякаква емпатия. Анализът го посочва като „преференциален седуктивен насилник на деца“, който е използвал своята харизма, за да експлоатира уязвимостите на последователите си. Докато някои от членовете на групата са били просто фанатизирани жертви, други са били подложени на тежка психофизическа манипулация.
Финансовият двигател на тази общност е бил изграден върху дарения от „наши хора“ и стратегически контакти в политическите среди. Средствата, които са се трупали в сметките на Калушев, не са служели за духовни цели, а за поддържане на луксозен начин на живот – скъпи автомобили, техника и пътувания. Символът на този разкош е бил луксозният кемпер, който по-късно се превръща в място на жестокото убийство на двама от членовете на групата.
Най-шокиращото заключение на експертизата е опровергаването на тезата за колективно самоубийство. Смъртта на шестимата души не е била общо решение, а „комплексен ритуално-ликвидационен акт“. Калушев е действал като режисьор на този трагичен финал: той е склонил един от последователите си към самоубийство, подбудил друг да убие трети, а сам е застрелял останалите, преди да сложи край на собствения си живот в акт на финално нарцистично самоубийство.
Какво е довело до този кървави разпит? Отключващият фактор е бил провалът в опитите на Калушев да приобщи едно конкретно момиче, което е създало реален риск от наказателно разобличаване. Когато финансовите потоци са започнали да намаляват, а маската на „светеца“ е застрашила да падне, лидерът е решил да заличи всички следи и свидетели, превръщайки хижата в Петрохан в място на масово избиние.
