В съвременната война границата между човешкото решение и машинния код става все по-размита. Документалният филм „NAZA“ разкрива зловещата реалност на конфликта в Газа, където терминът „наза“ (от иврит „незек агави“) се използва за обозначаване на т.нар. съпътстващи щети. В този контекст смъртта на цивилни не е трагедия, а предварително изчислен процент в един алгоритъм, който определя колко невинни जीवни трябва да бъдат пожертвани, за да бъде елиминирана една военна цел.
Историята се разказва през гледките на 24 израелски военни и разузнавачи, чиито лица и гласове са дигитално променени, за да се запази анонимността им. Интервютата, заснети в нощта по покривите на Тел Авив, рисуват картина на война, водена дистанционно, през екрани и бази данни. Тук човешкият живот се свежда до число още преди ударът да бъде нанесен, превръщайки убийството в административен процес.
В центъра на тази технологична машина стоят три системи с различни функции. „Лавендър“ се използва за идентифициране на потенциални членове на „Хамас“, като в началото на войната маркира до 37 хиляди души, като проверката на някои от тях от страна на човек отнема едва 20 секунди. Системата „Хабсора“ (Евангелието) се фокусира върху сгради и обекти, докато „Къде е татко?“ проследява в реално време кога набелязаният човек се прибира в дома си, превръщайки най-безопасното място за семейството в смъртоносна капан.
Разказите на военните разкриват ужасяващи примери за безразличие. Един от тях споделя за одобрен удар срещу един човек, при който са били очаквани до 500 цивилни жертви – сума, определена спокойно като „500 наза“. Друг разказва как едно селфи на предполагаем боец с децата му е помогнало за установяване на адреса, но при самия удар мъжът не е бил у дома, а двете му деца, на 3 и 6 години, загиват в пламъците.
Филмът не спира до въздушните удари, а разглежда и тактиките при разселването на населението, където цели зони се превръщат в „зони на стрелба“ при поява на всеки човек. Споменават се и инциденти край пунктове за раздаване на храна, където гладуващите са били обстрелвани, а също така съществуването на специално звено, свързано с премиера Бенямин Нетаняху, което следи международни контакти на палестинците, за да упражнява натиск върху тях.
Най-силното въздействие на лентата идва от контраста между ужасите в Газа и спокойствието в Тел Авив. Докато в единия край на света алгоритми решават кой да умре, в другия хора вечерят, спортуват и прегръщат любимите си. Тази психологическа дистанция позволява на военните да приключат работния си ден с удар, оставил десетки жертви, и веднага след това да отидат на бира с приятели, без да обсъждат случилото се.
„NAZA“, награден във Венеция, поставя фундаментален въпрос за баналността на злото в дигиталната ера. Когато убийството се превърне в функция на софтуер с допустим процент грешка от 15%, човечността изчезва и от двете страни – едните се превръщат в мишени, а другите в простото средство за изпълнение на алгоритъма.
