Силвио Берлускони остава една от най-противоречивите фигури в съвременната европейска история. Неговият обществен образ беше изтъкан от крайности – от медиен магнат, който промени начина, по който италианците консумират телевизионно съдържание, до политик, чийто мандат беше съпътстван от постоянни съдебни битки.
Мнозина биха определили живота му като поредица от скандали. Списъкът с обвинения срещу него е дълъг и включва сериозни престъпления като данъчни измами, опити за подкупване на длъжностни лица и съмнения за връзки с организираната престъпност в деликатни периоди от 90-те години. Въпреки правните неволи, Берлускони успяваше да запази лоялността на милиони избиратели.
Интересен е фактът, че дори неговите най-големи опоненти в съдебната система на Милано признаха, че той е оставил неизличима следа в историята на страната. Тази способност да бъде едновременно презиран от едни и обожаван от други е феномен, който трудно може да бъде обяснен само с логиката на политиката.
За своите поддръжници той беше харизматичен лидер, който олицетворяваше италианския успех и предприемачески дух. За критиците си пък беше символ на епоха, в която границата между личните интереси и държавното управление беше напълно заличена.
Независимо от личната му история, пълна с шумни раздели, пищни партита и политически трусове, Берлускони си отиде като човек, който винаги е живял в режим на „излишък“. Той не просто участваше в обществения живот на Италия, той го дефинираше в продължение на десетилетия.
