В Дъблин българската делегация постави ясен акцент върху необходимостта от гъвкавост в дипломатическия език. Румен Радев разясни, че подкрепата на България за европейската сигурност е пълна в оперативен план – борба с тероризма, хибридните атаки и нелегалната миграция – но остава критична към формулировките в преамбюла на общата декларация. Целта е да не се затварят вратите пред мирните преговори, които в момента се водят на високо ниво, и езикът на документите да отразява тази динамика.
По отношение на конфликта в Украйна, позицията на София е категорична: мирът не може да бъде наложен чрез „позиция на сила“. Според Радев този подход само ескалира напрежението и увеличава броя на жертвите, което представлява риск за глобалната стабилност. Той подчерта, че езикът на диалога трябва да остане отворен, за да се постигнат реални политически решения.
Особено внимание е отделено на хуманитарния аспект и грижата за хората. България, притежаваща най-голямата историческа общност в Украйна, залага на осигуряването на базови нужди – здравеопазване, образование и отопление – за своите сънародници. Тези приоритети се считат за много по-важни от инвестициите в нови военни средства, тъй като целта е българите там да заживеят в мир възможно най-скоро.
Финансовата помощ също е обект на строги условия. Поради текущия свръхдефицит, България не може да предоставя директни финансови средства, но не възпрепятства решенията на останалите държави членки. София е готова да обсъди ролята на гарант, стига ресурсите да бъдат насочени целево към хуманитарни цели, електроснабдяване и медицинска помощ за българската общност в засегнатите региони.
Що се касае до отбраната, е обявено окончателното прекратяване на трансферите на оръжие и боеприпаси от армейските складове. Анализът на отбранителния сектор показва и промяна в пазара – търсенето на традиционни боеприпаси, които България произвежда, прогресивно намалява, тъй като фокусът на съвременните бойни действия се измества към използването на дронове.
