В сърцето на социалната система в България се разкрива неочакван финансов казус, който повдига въпроси за ефективността на държавните разходи. Оказва се, че огромна част от хората, ангажирани с грижа за нуждаещите се, всъщност са в пенсионна възраст. Този факт не само променя облика на социалната услуга, но и натоварва бюджета с излишни осигурителни плащания.
Според данни, изнесени от народния представител Иван Янев, близо 35 000 лични асистенти на хора с увреждания в момента са пенсионери. Проблемът се корени в настоящата законова рамка, която ги принуждава да работят по стандартни трудови договори. Това автоматично означава, че държавата внася пълни осигуровки за лица, които вече са придобили право на пенсия, създавайки ситуация на т.нар. „двойно плащане“.
Представителят на „Прогресивна България“ подчертава, че тези разходи са лишени от икономическа логика. Внасянето на допълнителни осигуровки за хора, които вече са извън активна трудова възраст, не носи реална полза за тяхната бъдеща осигурителна тежест, но в същото време източва публичния ресурс, който би могъл да бъде насочен към подобряване на самата услуга.
Решението, което се предлага, е въвеждането на нов тип специализирани договори. Тяхната цел е да облекчат административната и финансова тежест, като премахнат задължението за внасяне на излишни осигуровки за пенсионерите. Така системата би станала по-гъвкава, без това да оказва негативно влияние върху качеството на грижата за хората с увреждания.
Темата става все по-актуална на фона на тлеещото напрежение сред организациите на майки на деца с увреждания. Докато държавата търси начини да оптимизира разходите си, социалните протести остават реална заплаха, ако промените не бъдат прецизирани така, че да защитават интересите на най-уязвимите групи, без да създават нови бюрократични пречки.
