Разкритията на Сметната палата за управлението на средствата в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) звучат като сценарий от филм за корупция, но за съжаление са горчива реалност. Одитът, обхващащ периода от 2020 до 2026 г., разкрива финансова бездна, в която са потънали милиарди левове, а институционалният контрол изглежда е бил в кома.
Един от най-фрапиращите примери е договор, чиято първоначална прогнозна стойност от 18.7 милиона лева е нараснала до почти 396 милиона лева след серия от допълнителни споразумения. Това е увеличение над 21 пъти! Подобни абсурдни скокове в цените не са единичен случай – друг договор от 28 милиона лева достига 424 милиона, а трети от 17.6 милиона лева вече е струвал близо 130 милиона. Тези числа не са просто статистика; те са доказателство за системна неефективност и липса на отговорност.
Общите договорни ангажименти, поети от АПИ, надхвърлят 18.2 милиарда лева, докато разходната база е едва 11.4 милиарда. Разликата от 6.8 милиарда лева е огромен дълг, който ще тежи на гърба на бъдещите държавни бюджети. Към това се добавят и допълнителни задължения за над 6.9 милиона лева под формата на лихви и съдебни разноски, породени от забавени плащания. Кой ще поеме отговорността за това финансово бреме?
Проблемите не спират дотук. Одитът разкрива и фрапиращи слабости във вътрешните правила на АПИ, забавено отчитане и липса на обективни критерии за приоритизиране на плащанията. Въпросът, който виси във въздуха, е кой е одобрявал тези колосални финансови ангажименти и как е бил упражняван контрол върху публичните средства през годините?
На фона на финансовите злоупотреби, безопасността по пътищата остава второстепенна. Ето един болезнен пример: интелигентната транспортна система на АМ „Тракия“, включваща 40 електронни информационни табла. Проектът, стартиран през 2017 г. и договориран през 2020 г., е прекратен по взаимно съгласие през 2022 г., без да бъде завършен. Така, години след началото на процедурите, най-натоварената ни магистрала остава без жизненоважна система за предупреждение на шофьорите при опасности и инциденти.
Тази история е показателна за хроничния проблем с липсата на приемственост и отговорност в българската администрация. Отговорността за проваления проект трябва да бъде проследена през всички управления, които са били замесени. Въпреки че са предвидени средства в проектобюджета за 2027 г., е крайно време обещанията да бъдат последвани от конкретни действия, ясни срокове и безкомпромисен контрол.
Безопасността на гражданите и отговорното управление на публичните средства не могат да бъдат компрометирани. Обществото има право да знае не само какви средства се предвиждат, но и какви задължения са натрупани, как са възникнали и кой носи персонална отговорност за тях. Време е за пълна прозрачност и конкретни мерки за предотвратяване на подобни практики, защото животът на хората не може да чака.
