Четиринадесети ноември е специална дата в православния календар, известна като Филиповден. Денят е посветен на свети апостол Филип, един от най-близките последователи на Иисус Христос, роден в Галилея. Освен него, църквата почита и паметта на свети Григорий Палама – богословът от четиринадесети век, останал в историята като защитник на исихазма и божествените енергии.
Свети Григорий Палама е личност с впечатляваща съдба. Отказал се от светска кариера в Цариград, той избира пътя на монашеството в Света гора. Впоследствие става архиепископ на Солун, преминавайки през изпитания, включително пленничество при османците, където дори в тези условия не спира да проповядва вярата си. Неговото наследство остава важно за православната духовност и до днес.
В народната традиция Филиповден се възприема като праг към Рождественския пост. Това е ден за последна обилна трапеза преди началото на четиридесетдневното въздържание. На масата често присъстват ястия като тиквеник, пиле с кисело зеле и пълнени чушки, които бележат края на периода на „заговезни“.
По отношение на битовите вярвания, предците ни са спазвали определени ограничения. Смятало се е, че на този ден не е препоръчително да се върши тежка работа или да се чисти основно домът. Според народната логика, изхвърлянето на сметта или изливането на вода в този празничен ден е можело да „изгони“ късмета и благоденствието от семейството през предстоящата зима.
Природата също е имала своето място в фолклорните предсказания. Наблюденията показват, че ако времето на 14 ноември е топло, зимата ще бъде по-мека. Залезът с наситено червен цвят пък се е тълкувал като сигнал за предстоящи силни ветрове, докато снежна покривка върху замръзнала земя е била знак за дълъг и студен зимен сезон.
От 15 ноември започват така наречените Филипови пости, които подготвят вярващите за Рождество Христово. Този период от четиридесет дни е време за смирение, молитва и пречистване на духа. Не бива да забравяме и именниците, които празнуват на този ден – Филип, Филипа и всички техни производни имена.
