България се сби с една от най-тежките трагедии на пътищата си. Националният траур днес е мълчалив поклон към 11-те живота, които бяха прекъснати в ужаса на магистрала „Тракия“, и към десетките ранени, които все още се борят за оцеляване. Спуснатите знамена са само символ на една много по-дълбока национална скръб.
Пътят между „Зимница“ и „Кабиле“ вече е отворен, но спокойствието е само привидно. Макар 86-те разбити автомобила да са почистени от платната, природата отново изиграва опасна роля. Гъстата мъгла, която ограничава видимостта до едва 50 метра, продължава да подканя шофьорите към изключително внимание, напомняйки колко крехък е животът при лоши метеорологични условия.
Сега вниманието е насочено към въпроса „защо?“. Националната следствена служба разплита сложния възел от удари, опитвайки се да разбере дали мъглата е била единственият виновник или скоростта и дистанцията са се оказали фатални. Автотехническите експертизи и видеозаписите ще разкажат истината за тези фатални секунди.
В този мрак обаче се появиха и светлини на човечност. В София и Бургас се извиха опашки от доброволци, желаещи да дарят кръв за пострадалите. Призивът на д-р Сибила Маринова, че кръвта няма заместител, намери отзвук в сърцата на стотици хора, които доказаха, че съпричастността е най-силният ни лек в моменти на трагедия.
В болниците в Сливен и Ямбол лекарите водят своя собствена битка. В сливенското лечеб заведение 18 души остават под наблюдение, като четирима от тях са в реанимация. В Ямбол състоянието на хоспитализираните е стабилно, но пътят към пълното възстановяване за много от тях ще бъде дълъг и труден.
Трагедията принуждава държавата да действа бързо. Извънредното заседание на експертната група по пътна безопасност в Министерството на транспорта не е просто административна стъпка, а опит да се предотвратят подобни катастрофи в бъдеще. Реформите в организацията на движението вече не са въпрос на избор, а на спешност за спасяването на човешки животи.
