Трагедията на магистрала „Тракия“ отново повдигна въпроса за това дали природата е единственият виновник за смъртоносните инциденти по пътищата ни. Според Николай Колев, експерт с близо три десетилетия опит в системата на КАТ, лошото време е само параван, зад който се крие липсата на адекватна превенция и координация между държавните органи.
Колев е категоричен, че институциите са разполагали с всички необходими инструменти, за да ограничат риска, но не са ги приложили навреме. Той подчертава, че при екстремни ситуации като гъста мъгла и рязко застудяване, мониторингът на трасето трябва да бъде постоянен, а не пожелателен. Пътноподдържащите фирми са имали възможност да предприемат превантивни действия, които биха могли да променят хода на събитията.
В центъра на неговата критика попада неизползваният потенциал на Закона за движението по пътищата. Член 165 дава пълното право на органите на МВР да налагат временна организация на движението, включително и пълно спиране на трафика в опасни участъци, без да чакат изрично разпореждане от собственика на пътя. Този механизъм, според експерта, е изключително ефективен при внезапно влошаване на условията, но често остава само на хартия.
Анализът на ситуацията подсказва, че скоростта на водачите вероятно не е била съобразена с почти нулевата видимост. Още по-притеснително е подозрението за образуване на тънък леден слой върху асфалта вследствие на рязкото падане на температурите. Колев отбелязва липсата на видими следи от спирачен път в някои участъци, което е ясен индикатор за коварните условия, изискващи незабавна реакция от страна на патрулите.
Не по-малко важен е въпросът за управлението на ситуацията след самия сблъсък. Въпреки наличната сигнализация, присъствието на пътните фирми и засиления полицейски контрол на мястото са били крайно недостатъчни за гарантиране на безопасността. Координацията между МВР и поддържащите дружества се оказва слабото звено, което превръща всеки зимен инцидент в логистичен кошмар с тежки последици.
В заключение, бившият шеф на КАТ-Сливен изразява съболезнования към семействата на жертвите, но остава твърд в позицията си: природата е непредвидима, но човешката реакция и професионализмът са тези, които трябва да поставят границата между инцидента и масовата трагедия. Пропуските в изпълнението на служебните задължения от страна на отговорните лица са довели до фатален изход, който е можел да бъде избегнат.