Тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“ остави след себе си не само ламарини и скръб, но и горчив привкус от начина, по който държавата реагира в моменти на криза. Един от преживелите ада на пътя, Пламен Димитров, сподели своята гледна точка, която рисува стряскаща картина на хаос и липса на елементарна човечност от страна на официалните органи в минутите след трагедията.
Според разказа на очевидеца, в първите най-критични моменти след сблъсъка, оцелелите са били оставени изцяло на собствените си сили. Вместо организирана спасителна акция, хората сами са вадили ранени от смачканите до неузнаваемост автомобили. Димитров и неговите колеги са влезли в ролята на парамедици по неволя, оказвайки първа помощ, докато специализираните екипи все още не са били на място или не са били координирани.
Въпросите, които пострадалият задава публично, са насочени към липсата на координация и грижа за стотиците блокирани в задръстването. Хората са прекарали часове наред под жаркото слънце без достъп до вода или информация, докато телата на загиналите са останали непокрити на пътното платно чак до 15:00 часа. Тази гледка е засилила психологическата травма на всички присъстващи, без никой от институциите да прояви отношение към тяхното състояние.
Особено остра е критиката към абсурдни ситуации, разиграли се на мястото на трагедията. Очевидецът разказва за пристигането на Динко от Ямбол, който вместо да насочи донесената храна към бедстващите и шокирани хора, е предпочел да я раздаде на полицаите. Този акт е бил възприет като поредната проява на неадекватност в момент, в който абсолютен приоритет трябва да бъдат жертвите и оцелелите.
Цялата ситуация повдига сериозни въпроси за протоколите за действие при масови инциденти в страната. Липсата на психологическа подкрепа и базисна логистика за хората в капана на магистралата показва, че системата често забравя за човешкия фактор, концентрирайки се единствено върху административното оформяне на произшествието, вместо върху подкрепата за засегнатите личности.