Закриването на телевизия 7/8 предизвика вълна от злорадство в социалните мрежи, но и неочакван глас в защита на Слави Трифонов. Лияна Панделиева, журналистка и символ на демократичните промени от 1989 г., припомня, че зад образа на шоумена стои личност, чието влияние върху събитията в България през последните три десетилетия е неоспоримо.
Малко от хората помнят, че именно Трифонов беше един от първите, които захапаха трагедията с българските медици в Либия още през 1999 г., много преди темата да стане масово популяризирана. Неговата мащабна кампания „НЕ СТЕ САМИ“, която продължи до 2007 г., обедини българи по целия свят, спортисти и учени в борба срещу несправедливостта, докато официалните институции оставаха пасивни.
Културният отпечатък на Слави е също толкова дълбок и противоречив. Докато някои го обвиняват в популяризирането на чалгата, Панделиева подчертава неговата роля в възраждането на революционните песни през 1995 г. Той успя да вдъхнови младите поколения да запеят патриотични композиции, а ролята му в събитията от 1996 г. и песента „Пътнико свиден, пътнико off“ се превърнаха в химн на цяло едно общество по време на политическия срив.
Благотворителността на шоумена често остава в сянката на публичните скандали. От грандиозния концерт в Лондон за деца с увреждания, където чистият приход от 500 хиляди лева бе дарен за нуждаещи се семейства, до личните дарения от 100 хиляди лева за Александровска болница по време на пандемията – Трифонов е инвестирал значителни суми в обществени каузи, включително разпространението на патриотични албуми в училища и читалища.
Въпреки това, пътят към политиката се оказа най-големият му провал. Превръщането на Народното събрание в нещо подобие на реалити шоу беше фатална грешка, която го смаза. Той не беше подготвен за управлението на държавата и не разбра разликата между сцената и парламента, което доведе до натрупаните негативи и политическото му наказание.
В крайна сметка, независимо от политическите грешки и етикетите, Слави Трифонов остава неоспорима институция и епоха. Той е огледало на целия Преход – със своите върхове на щедростта и дълбини на недоразуменията, оставайки един от най-влиятелните създатели на медийно съдържание в България.
