Четири години след трагедията, която разтърси България, пред Съдебната палата в София отново се чуха гласове, изпълнени с гняв и тъга. Протестът на 27 октомври не беше просто събиране в памет на журналиста Милен Цветков, а вик срещу системата, която изглежда готова да затвори страницата твърде рано. Поводът – решението на Софийския градски съд да допусне условно предсрочно освобождаване на Кристиан Николов, човекът, чийто джип отне живота на Цветков на един софийски булевард.
На 19 април 2020 г., докато градът беше притихнал в очакване на Великден, се случи нещо невъобразимо. Автомобилът на Милен Цветков, спрял кротко на червен светофар, бе пометен от тежък джип със скорост от близо 100 км/ч. Разследването разкри шокираща картина: в кръвта на младия шофьор бе открит смъртоносен коктейл от амфетамин, марихуана и кокаин. На асфалта нямаше следи от спирачен път – само тишината на една внезапно прекършена съдба.
Въпреки окончателната деветгодишна присъда, произнесена през 2023 г., съдът сега преценява, че Николов е показал достатъчно признаци на „поправяне“. Според магистратите, фактът, че е излежал повече от половината от наказанието си, е основание той да излезе на свобода. Това решение обаче срещна яростната съпротива на прокуратурата и дори на затворническата администрация, които твърдят, че доказателства за истинска промяна в поведението на осъдения липсват.
Близките колеги и приятели на Милен – Лора Крумова и Даниел Петканов – застанаха на първа линия на протеста. В емоционално гостуване в телевизионния ефир те споделиха своето разочарование от избледняващия обществен интерес. „Коктейлът от наркотици не е миг невнимание“, подчерта Крумова, напомняйки, че случаят не е просто инцидент, а резултат от поредица от съзнателни избори, довели до фатален край.
Трагедията с Милен Цветков се превърна в символ на битката срещу безнаказаността по пътищата. Днес, когато за пореден път се обсъжда съдбата на виновника, обществото е изправено пред огледалото на собствените си ценности. Дали времето наистина лекува, или просто ни кара да забравяме уроците, платени с човешки живот? Протестът показа, че за мнозина отговорът е ясен: справедливостта не може да бъде „условна“.
