В едно малко врачанско село, Софрониево, ежедневието отдавна е заменено от постоянен страх. Жителите живеят под сянката на несекващи заплахи, среднощни нападения и системен тормоз, който превръща домовете им в крепости, а спокойствието – в отдавна забравена мечта. Чувството за безпомощност е толкова дълбоко вкоренено, че мнозина се страхуват дори да говорят открито, опасявайки се от възмездие.
В центъра на този кошмар стои един съселянин, чиито действия в продължение на години тероризират общността. Разказите за неговите посегателства са смразяващи: от нападения с чукове и железни предмети, през потрошени автомобили, до най-ужасяващите закани за убийство, насочени дори към деца. Тези истории не са изолирани инциденти, а част от един продължителен цикъл на насилие, който изглежда няма край.
Илиян, един от потърпевшите, разказва за петгодишна одисея на страдание, започнала, когато неговият 15-годишен син е бил подмамен към разпространение на наркотици. Кулминацията на конфликта настъпва с нощно нападение в дома му, при което нападателите, въоръжени с чук и железен предмет, придружени от голямо куче, проникват в жилището. Парадоксално, но впоследствие именно Илиян и семейството му са осъдени за причиняване на средна телесна повреда, докато техните сигнали за разбивани автомобили и открити оръжия остават без адекватен отговор.
Не по-малко ужасяваща е съдбата на Таня, самотна майка, която от месеци е подложена на телефонен тормоз. Заплахите са директни и брутални: „Ще те убия. Синът ти ще стане храна за рибите.“ Въпреки че жената е събрала множество доказателства – съобщения, снимки на разговори и записи – и е писала до главния прокурор, ефективна защита така и не получава. Ограничителните заповеди се спазват само донякъде, а телефонният терор продължава.
Дори кметът на Софрониево, Деница Димитрова, не е пощадена. Тя самата е била обект на обиди, а нейни близки са получавали смъртни заплахи, включително срещу сина ѝ и внучето ѝ. Това показва дълбочината на проблема – когато дори местната власт е безсилна пред агресията, надеждата за обикновените хора започва да гасне. Други свидетели, дръзнали да говорят, също са се озовали обвиняеми, което допълнително засилва чувството за безнаказаност на извършителя.
Напрежението е достигнало критична точка. Отчаяни от бездействието на институциите, жителите на Софрониево са готови на крайни мерки. Те планират мащабен протест и обмислят блокада на пътя към АЕЦ „Козлодуй“ – радикален ход, който отразява тяхното отчаяние и решимост да бъдат чути. Полицията потвърждава наличието на четири досъдебни производства срещу въпросния мъж, включително за изнасилване и закани, но конкретни резултати и съдебни актове липсват, оставяйки въпроса за справедливостта отворен.
Софрониево днес е символ на едно общество, което се бори за своето право на сигурност и мир. Жителите му не искат нищо повече от това законът да бъде приложен и да спрат да живеят в постоянен ужас. Тяхната готовност за блокада е не просто протест, а вик за помощ – призив към държавата да не изоставя своите граждани в лапите на страха.
