Българският потребител е изправен пред абсурдна реалност: да купува вода на цената на зряло сирене. Последните разкрития около качеството на млечните продукти у нас не просто будят недоумение, те разкриват дълбока криза в хранителната верига. Когато над 70% от съдържанието на един продукт, етикетиран като сирене, е всъщност течност, става ясно, че пазарът страда от хронична липса на контрол и етика.
Проверките на инициативата „Кошница с грижа“ са безпощадни. От 12 тествани марки, едва една успява да защити изискванията на БДС за бяло саламурено сирене. Останалите масово предлагат продукти с необявено водно съдържание, което при някои достига до 71,3%. Това не е просто технологичен пропуск, а съзнателно съкращаване на времето за зреене – вместо нужните 45 дни, продуктът се пуска в продажба още на седмия ден, за да тежи повече на везната.
Паралелно с влошеното качество, ценовият шок по рафтовете продължава да ескалира. Данните от Комисията за защита на потребителите показват шокиращи разлики между това, което получава производителят, и това, което плаща купувачът. Надценки от порядъка на 133% при сиренето и до 141% при кравето масло поставят въпроса: къде отиват парите ни? Докато търговските вериги оправдават тези суми с логистични разходи, ДДС и енергия, родните производители се чувстват притиснати от агресивния натиск за ниски доставни цени.
Сравнението с останалата част от Европа е болезнено. В държави с далеч по-висок стандарт, търговските надценки често се движат в рамките на 25-30%. В България обаче се сблъскваме с пазарна ситуация, която според браншовиците „убива“ крайния потребител. Този модел не само изпразва джобовете ни, но и систематично подкопава българското земеделие, което от десетилетия бележи спад в производството на мляко, плодове и зеленчуци.
Решението не може да бъде само в налагането на забрани. Въпреки че се обсъждат идеи за тавани на надценките по примера на Гърция, експертите настояват за насърчаване на алтернативни канали. Фермерските пазари и директните доставки от производителите са единственият начин да се разбие доминацията на големите вериги, която в големите градове контролира над 80% от търговията. Само чрез реална конкуренция можем да се надяваме, че сиренето в чиниите ни отново ще бъде храна, а не скъпо платена вода.
