Възможно е резултатите от днешните избори да бъдат използвани като типичен пример за бързо спадане на популистка вълна в бъдещите учебници по политически науки. Няколко фактора допринесоха за безпрецедентно краткото време – шест месеца – между вдигането на популистката вълна на мощно афективно очакване за „чудо“ от „прогресивната“ оферта на Румен Радев, и нейното пълно отминаване, „спихване“ на днешния първи тур от президентските избори.
Първият фактор, продължилата около шест години политическа криза – задънена улица след юли 2020 г. Почти милион и половина български избиратели се довериха на Радев поради не толкова очакването, колкото надеждата, че България може да бъде управлявана едновременно стабилно, относително ефективно и донякъде почтено.
Вторият фактор, разиграването на мрежов електронен алгоритъм за 19 април, който целенасочено максимизира посланията за очаквано „чудо“ с идването на Румен Радев на власт. Потенциалът на този тип алгоритъм е впечатляващ, достатъчно е да припомним резултатите от референдума ЗА Брексит, които бяха моделирани от първия масов опит за подобна алгоритмична манипулация от страна на IT компанията Cambridge Analytica. Масираното информационно въздействие се мултиплицира многократно в последния етап на една предизборна кампания, но балонът се „спихва“ бързо със спирането на манипулативния информационен натиск след изборите.
Третият фактор, очевидната безпомощност в държавното управление на ПБ и лично на Радев – както в стопанската и социалната, така и във външната политика. Ръстът на цените, орязването на бюджетите, ескалацията на публичния дефицит, арогантното заемане на нови и нови огромни суми национален дълг – нищо от това не дава надежда на средния „прогресистки“ избирател, особено предвид на предварителните му очаквания за „чудо“, които бяха напомпвани безмилостно преди 19 април. В позиционирането на България в тревожното международно обкръжение, Радев се позиционира като хитруващ индивид, говорещ едно в чужбина, а друго – в България. Неговите външни зависимости – спрямо Москва, спрямо Анкара – станаха очевидни. Но тези, които очакваха „разцъфване“ на отношенията с Кремъл трябваше да се разочароват от суетенето на Радев, поставил се в ролята на слуга на много господари. А тези, за които Европа е естествения пристан на българския национален интерес са възмутени от бездарното изтегляне на Бългрия в позиция на международна изолация и снизхождение.
Четвъртият фактор, мнозина българи гласуваха за „генерала“, уплашени от риска България да бъде въвлечена във война. Кампанията на ПБ обилно подхранваше този страх и свързваше – парадоксално и против всяка здрава логика – националната ни сигурност като функция на някакъв необясним „неутралитет“ и „борба за мир“. Принадлежността на България кътм ЕС и Атлантическия съюз и тяхната политика на сдържане на Москва бе интерпретирана като риск – вместо като щит – за България. Слугинското суетене около арогантните дронови атаки на Кремъл срещу търговски съдове в Черно море, уплашеният отказ да бъдат квалифицирани атаките и техния автор, замитането на това значимо предизвикателство пред сигурността ни пред общественото мнение – всичко това показа и на най-непретенциозните хора, че от това управление сигурност и стабилност не могат да очакват. Войната се оказа по-близо, вместо да бъде оттласната по-далеч от нас.
През 2001 г. в България бе реализиран първият масиран популистки проект на Симеон Сакскобургготски, който предложи мистичното сияние на короната като алтернатива на сложното, грубовато, но ефективно управление на СДС-ОДС начело с Иван Костов. Царската харизма увяхна бързо, но тихо – без сензации. Днес очакването за силно управление на „генерала“ се срива бързо, демонстративно и с отчайваща за привържениците си скорост. Шест месеца след спечелването на свръхудобно мнозинство и впечатляваща концентрация на властта, „прогресистите“ на Радев днес получиха малко повече от 1/3 от гласовете, които получиха напролет. Лавината открито тръгна надолу…
Тепърва ще обсъждаме шансовете на двамата кандидати за балотажа другата неделя. Но каквито и да са резултатите от балотажа – нищо от това, което бе изложено по-горе няма да се промени особено съществено. Предполагам, че Радев и неговото мнозинство ще имат още около шест месеца. За повече – след днешния ден – не съм сигурен…
P.S. Днес е значим политически ден на Балканите. В България несръчният опит за реплика на режима на Орбан от последните шест месеца в лицето на Радев претърпя справедливо и необратимо поражение. В Сърбия протестиращите студенти отстраниха един от най-отблъскващите авторитарни режими в страната и на Балканите след детронирането на Милошевич – режимът на Вучич. Честито на всички, които гледат в посоката на едни наистина отворени, европейски Балкани.
