В България отново се разгоре споровете за това колко всъщност струва един достоен живот и къде е границата, след която бизнесът спира да бъде конкурентоспособен. В центъра на конфликта е минималната работна заплата за 2027 година, която се превръща в истинско „притегляне на въже“ между правителството, работодателите и синдикалните организации.
Сметките са ясни, но интерпретациите – коренно различни. В момента сумата е 620,20 евро, но бъдещето носи промени в начина на изчисление. Правителството предлага нов механизъм, който поставя таван от 672,80 евро. За някои това е необходим компромис, но за КТ „Подкрепа“ става въпрос за директно ощетяване на работниците. Според тях старите правила биха довели до около 692 евро, което означава разлика от близо 20 евро на месец в джоба на най-нископлатените.
Какво стои зад новата формула? Вместо да се разчита само на средната заплата, държавата въвежда четири различни критерия за определяне на сумата. Те включват поскъпването на стоките от малката потребителска кошница, промените в медианната заплата, растежа на средното брутно възнаграждение и производителността на труда за последното десетилетие. Целта е да се създаде по-балансиран модел, който да реагира на реалната икономическа ситуация.
Позициите в Тристранката са силно разделени. Докато КНСБ и работодателските организации виждат в новия подход приемлив баланс, „Подкрепа“ твърди, че той противоречи на Кодекса на труда. От друга страна, Българската стопанска камара напомня, че всяко увеличение на заплатите води до по-високи осигуровки, което тежи най-силно на малките фирми и секторите с ниска производителност.
Конкретното предложение на кабинета е минимална заплата от 660 евро от 1 януари 2027 г., което представлява ръст от 6,4% спрямо сегашната сума. Въпреки че премиерът Румен Радев споделя желанието си за сума от 1000 евро, той подчертава, че тежкият бюджетен дефицит прави това невъзможно в настоящия момент. Окончателните разчети ще зависят от динамиката на икономическите показатели, а преговорите ще се провеждат ежегодно.
