В София се очертава една фундаментална промяна в начина, по който хората търсят жилище. Докато доскоро основният двигател на пазара бяха младите семейства, купуващи първия си покрив, днес на преден план излизат т.нар. „подобрители“. Това са собственици, които вече имат имот, но са готови да го разменят за нещо по-функционално, енергийно ефективно и съобразено с модерните стандарти за комфорт.
Статистиката е категорична – огромна част от жилищния фонд в България е остарял, като над половината сгради са строени преди 1990 година. Само в столицата около 37% от апартаментите са в панелни или ЕПК сгради на повече от 30 години. Този „застинал“ фонд се превръща в основен източник на бъдещо търсене, тъй като все повече хора преценяват, че старите разпределения вече не отговарят на техните нужди.
Пандемията acted като катализатор в тази промяна. Работата от вкъщи и нуждата от повече лично пространство промениха архитектурните очаквания. Вече не се търси просто квадратура, а качество на пространството. Спалните от 8-9 квадратни метра се превръщат в минало, заменяйки се с по-просторни стаи от 15-16 квадрата и големи дневни, които позволяват гъвкаво разпределение на дома.
Интересен е фактът, че България остава една от страните с най-висок процент на собственост върху жилища – над 82%. Това означава, че бъдещите купувачи не са хора, които влизат в пазара от нулата, а такива, които използват стария си имот като капитал за покупка на нов. Този модел създава устойчиво търсене, което не зависи от демографския ръст, а от стремежа към по-високо качество на живот.
Въпреки че общият брой на сделките в София бележи лек спад, строителната активност в страната остава висока и дори надминава средните стойности за Европейския съюз. Проблемът обаче е в нарастващите разходи за материали и труд, което прави новото строителство по-скъпо за изграждане и ограничава възможността за значително понижаване на цените, дори при охлаждане на пазара.
В крайна сметка пазарът се почиства от спекулативния елемент. Хората, които са купували само с цел бърза печалба, отстъпват мястото си на реални потребители. Фокусът вече не е върху въпроса колко ще поскъпне квадратният метър, а върху това какво реално предлага домът – енергийна ефективност, удобство и функционалност.
