Министерството на финансите подготвя мащабна промяна в данъчната архитектура на страната за 2027 година, залагайки на концепцията за „икономическа солидарност“. Основната мисия на тези реформи е фискална стабилност и свиване на бюджетния дефицит до 3%, като същевременно се осигурят средства за ключови сектори като здравеопазване, култура и образование.
В епицентъра на новите мерки попада данъкът върху свръхпечалбата, насочен към сектори с необичайно високи финансови резултати. Под прицел са банковите институции, телекомуникационните компании, големите търговски вериги с над пет обекта и дружествата за бързи кредити. Статистическите данни са стряскащи – само при банките печалбите са нараснали с близо 600% за последните шест години, което според държавата налага по-справедливо разпределение на тези извънредни ресурси.
Един от големите страхове на гражданите – че новият данък ще доведе до поскъпване на услугите – се разглежда от финансовите експерти под друг ъгъл. Според тях налогът може да подейства като механизъм срещу инфлацията, тъй като всяко допълнително вдигане на цените би увеличило и дела на печалбата, който подлежи на облагане. Така държавата се надява да ограничи спекулативния растеж на такси и цени в големите корпорации.
Промените ще засегнат и притежателите на недвижими имоти чрез поетапно актуализиране на данъчните оценки. Планът предвижда плавно повишение в рамките на три години, като крайната цел е удвояване на оценките спрямо нивата от 2026 г. Важно е да се отбележи, че това няма да се отрази веднага на такса „битови отпадъци“ за общините, които все още ползват старата методика, а самото увеличение на годишния данък за средно голям апартамент се очаква да бъде в рамките на около 15 евро през първата година.
При популярните ваучери за храна се наблюдава интересна динамика – от една страна, максималният им месечен размер се удвоява до 200 евро, но от друга, за първи път се въвежда данък от 7%. Това означава, че реалната покупателна способност на служителите ще зависи от това дали работодателите ще решат да увеличат предоставената сума, за да покрият новия налог. Въпреки това, преференциите по отношение на осигуровките остават в сила.
Цялостният ефект от тези приходни мерки се оценява на около 1,4 милиарда евро. Значителна част от тези средства – близо 300 милиона евро – ще бъдат реинвестирани директно в социални политики, включително по-високи данъчни облекчения за семейства с деца и подкрепа за деца с увреждания. По този начин финансовото министерство се опитва да балансира между строгата фискална рамка и нуждата от засилена социална защита.
