
Представете си място, което за повече от петстотин години е съществувало само като енигма в прашните страници на османските архиви. Крепостта Хоталич е точно такъв „град-фантом“, чието местоположение е останало мистерия, докато през 70-те години на миналия век не е открит случайно под гъстата растителност на една гора. Истинската му идентичност е разгадана благодарение на древен надпис, открит в Батошевския манастир.
Историята на това място е многослойна и започва още през V–VI век, когато ранновизантийските строители издигат укрепено селище за защита на Стара планина от северни нашественици. Истинният разцвет обаче настъпва през X век, когато върху старите руини се издига величественият град Хотел. По време на Второто българско царство той се превръща в един от най-значимите мегаполиси в страната, конкурирайки по мащаби дори старите столици.
Архитектурата на обекта разкрива стриктно социално разделение. От една страна виждаме мощната Цитадела, предназначена за владетеля, а от друга – огромно предградие, което напомня за структурата на Долен град, където е пулсирал животът на обикновените граждани. Мащабите са впечатляващи: разкопките разкриват над 90 жилищни сгради, три раннохристиянски базилики и четири средновековни църкви.
Един от най-вълнуващите моменти в откриването на града е намеренето на изключително богат гроб. В него е почивала млада болярка, погребана с детето си и обгърната от девет масивни гривни и скъпи накити. Благодарение на отлично запазения череп, учените са успели да възстановят лицето ѝ, дарявайки ни с реален поглед към изящните черти на средновековните българки.
Пътят на Хоталич е белязан от борба за оцеляване. Градът издържа на опустошителните татарски нападения през XIII век и продължава да съществува дори под османското управление. Едва в края на XVII век жителите му решават да напуснат крепостта, преселвайки се в територията на днешния град Севлиево.
Днес Хоталич е част от „Чудесата на България“, но запазва своя чар на уединение, далеч от шумните туристически маршрути. Реставрираните пешеходни алеи позволяват на посетителите да се потопят в тишината на миналото, докато се наслаждават на панорамни гледки към величествената Стара планина.
