В съвременната глобална политика често се раждат неочаквани съюзи, породени от необходимостта. Докато администрацията на Доналд Тръмп поддържа агресивен тон спрямо Отава, заплашвайки с търговски бариери и дори иронично намеквайки за анексиране на северния си съсед, Канада все по-често обръща поглед към Брюксел. Тази динамика превърна страната в желан партньор за европейските лидери.
Финландският държавен глава Александър Стуб не пропусна да отбележи този сближаващ се вектор още през юни. Неговата полушеговита забележка, че би било прекрасно Канада да се присъедини към европейското семейство, всъщност крие сериозен подтекст. За много европейски политици Отава демонстрира ценности и икономически подход, които изглеждат по-близки до Стария континент, отколкото до променливата политика на Вашингтон.
За канадските граждани идеята за превръщането на страната им в 51-ви щат на САЩ е не само неприемлива, но и обидна. В контекста на ескалиращото напрежение около митата, Канада търси начини да диверсифицира своите икономически и стратегически партньорства. В този смисъл, Европейският съюз се очертава като естествен пристан за канадските интереси.
Връзката между Канада и ЕС се развива на фона на свят, в който традиционните съюзи се преосмислят. Отава вече не разчита единствено на своя южен съсед за стабилност, а Брюксел вижда в лицето на канадците съмишленик, който споделя демократичните идеали и отворената търговска философия, често поставяни под въпрос от американската администрация.
