Август донесе със себе си не само летни спомени, но и тревожен скок на инфлацията в България. Националният статистически институт (НСИ) алармира, че цените отново пълзят нагоре, а най-сериозният виновник за това е секторът „Транспорт“, подхранван най-вече от поскъпването на горивата. Това не е изолиран феномен – цяла Европа усеща инфлационния натиск, но у нас той има своите специфични и особено болезнени измерения.
Бензинът и дизелът са в основата на този ценови вихър. Когато горивата поскъпват, това неизбежно оскъпява превоза на всяка стока и услуга, достигаща до крайния потребител. Дори на пръв поглед незасегнати сектори усещат ефекта, тъй като транспортните разходи се инкорпорират във всяка стъпка от производствената и дистрибуторската верига. Това създава реален риск за бъдещето, предупреждават експертите – ако тенденцията се запази, ще видим още по-широк ценови натиск.
Разбира се, инфлацията не действа равномерно. През летните месеци, например, хотелиерството и ресторантьорството логично отчитат ръст на цените, като за периода между август 2025 г. и август 2026 г. увеличението в този сектор е близо 10% – двойно повече от общата инфлация. Поскъпване има и при тютюневите изделия и алкохола. В същото време, има и „оазиси“ на ценова стабилност или дори спад: хранителните продукти засега не показват драстично поскъпване, а дрехите и обувките дори поевтиняват благодарение на сезонните разпродажби.
Отвъд сухите числа за инфлацията, НСИ осветлява и една по-мрачна социална тенденция: увеличаващият се дял на „работещите бедни“. През 2010 г. те са били 6.4%, но през 2025 г. вече достигат около 10% от работещите българи – хора, които въпреки че работят, живеят около или под прага на бедността. Това е пряк резултат от огромните диспропорции в доходите в страната, което се потвърждава и от най-високия коефициент на Джини в Европейския съюз, сигнализиращ за дълбоко неравенство.
В светлината на тези предизвикателства, назрява и промяна в подхода към минималната работна заплата. Предстои разработването на нова методология за изчисляване на т.нар. „заплата за издръжка“ – механизъм, който ще включва нови индикатори и ще цели по-адекватно измерване на необходимите средства за достоен живот. Тази инициатива, заложена в промени в Кодекса на труда, дава надежда, че в бъдеще ще има по-справедливо оценяване на труда и по-ефективни мерки срещу растящата бедност сред работещите.
