В тихата обител на Мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец“ се крие една от най-интригуващите загадки на българската иконопис. Вляво от олтара, върху северната стена, посетителите могат да видят монументален стенопис, изобразяващ трима свети мъже. Докато фигурите на светите братя Кирил и Методий са лесно разпознаваеми, третият персонаж от десетилетия предизвиква дебати сред историци и духовници.
Произведението е дело на Петьо Илиев Стефанов-Ганин, забележителен казанлъшки зограф и сподвижник на Васил Левски. Завършена през 1909 г., фреската е поръчана от ирландския благодетел Пиърс О’Махони. Именно това спонсорство ражда хипотезата, че третият светец е ирландският просветител Свети Патрик. В подкрепа на тази теория е и фактът, че фигурата носи католическа митра, а не типичната за източните светци гологлавост.
Въпреки това, надписът върху стенописа категорично посочва „Св. свещеномъченик Патрикий Пруски“. Това насочва към съвсем друга личност – епископ, загинал през IV век в района на древния град Пруса (днешна Бурса). Краеведът Димитър Делийски предлага интересна трактовка: според него изборът на този светец е бил политически жест към цар Фердинанд, чиито амбиции включвали възстановяване на византийското величие с център Константинопол. Пруса се намира точно в региона, където братята Кирил и Методий са работили по създаването на глаголицата в манастира „Полихрон“.
Други изследователи предполагат, че зографът Ганин е използвал пощенска картичка с лика на ирландския светец, предоставена от О’Махони, за да изобрази източния свещеномъченик. Така се е получил уникален синкретизъм – визуално излъчване на западен светец с надпис на източен мъченик. Старозагорският митрополит Киприан отбелязва, че тъй като всички изобразени са живели преди Великата схизма от 1054 г., те са еднакво почитани и равни пред Бога, което прави спора за тяхната „принадлежност“ до голяма степен второстепенен.
Днес стенописът е в състояние, което изисква професионална реставрация. Въпреки че е признат за културно наследство, той остава недостатъчно проучен. Дали е „ирландска следа“ или „византийска мечта“, това изображение остава уникален духовен мост, който напомня за времената преди разделението на християнската църква.
