Виенските коридори на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) се превърнаха в сцена на нов дипломатически сблъсък. Мохамад Еслами, човекът начело на иранската ядрена програма, бе неочаквано лишен от възможността да присъства на общата конференция на организацията, след като визата му бе оттеглена в последния момент.
Зад този ход стои Вашингтон. САЩ категорично се противопоставиха на всяко изключение от санкционния режим, който забранява пътуванията на определени ирански лица. Използвайки т.нар. „механизъм за незабавно обратно налагане на санкции“ на ООН, американската администрация ефективно затвори вратите на Австрия пред Еслами.
Реакцията от Техеран бе незабавна и остра. Ирански представители определиха случилото се като „злонамерен акт“ и ясен знак за дълбока политизация на МААЕ. Според тях Австрия е действала под директен натиск от страна на САЩ, което е част от по-широка стратегия за изолиране на иранските дипломати при пътуванията им в чужбина.
Ситуацията постави Австрия в неудобно положение. Като домакин на конференцията, страната подаде официална молба до Санкционния комитет на Съвета за сигурност на ООН за специално разрешение за Еслами. Тъй като обаче САЩ блокираха тази молба, Виена се видя принудена да отмени първоначално издадената виза.
Корените на този конфликт се простират до 2015 г. и историческото ядрено споразумение, което за известно време премахна санкциите. Всичко се промени през 2018 г., когато администрацията на Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката, което доведе до възстановяване на строгите ограничения чрез механизмите на ООН.
От американска страна аргументът е прагматичен: Вашингтон не желае санкционирани лица да заобикалят правилата. Според американските представители, присъствието на Еслами би превърнало форума на МААЕ в трибуна за пропаганда, вместо в място за реално сътрудничество по ядрените ангажименти на Иран.
