На 31 октомври 1926 г. Хари Худини умира в Детройт на 52 години. Век по-късно името му отново е в центъра на прояви, изложби и възпоменателни събития в Съединените щати, но въпросът какво точно е причинило смъртта му продължава да разделя изследователите.
Худини е роден като Ерих Вайс на 24 март 1874 г. в Будапеща. Четири години по-късно семейството му се установява в Съединените щати, а бъдещият илюзионист израства в Епълтън, Уисконсин. Още като дете се увлича по фокусите, а по-късно превръща умението си да се освобождава от белезници, вериги и заключени помещения в международна кариера.
Последното изпълнение
На 24 октомври 1926 г. Худини излиза за последен път на сцена в театър „Гарик“ в Детройт. По време на представлението той изпитва силни болки в корема и вдига температура. Дни по-рано, в Монреал, студент го пита дали може да издържи на удари в корема. Худини отговаря утвърдително, но според разказите ударите са нанесени, преди той да успее да стегне мускулите си.
След това състоянието му се влошава. Лекарите установяват апендицит, извършват операция, но инфекцията вече се е разпространила. Библиотеката на Конгреса посочва като причина за смъртта перитонит, свързан с разкъсан апендикс. Съвременните публикации също приемат тази медицинска версия, макар че ролята на удара остава спорна.
Според „Асошиейтед прес“ нова книга оспорва официалната дата и медицинското обяснение, като се позовава на противоречия в документи и медицински записи. Други изследователи обаче не приемат тезата, че датата на смъртта е била променена, за да съвпадне с Хелоуин. Така век по-късно са потвърдени както смъртта от перитонит, така и наличието на удар, но не и пряка причинно-следствена връзка между тях.
Човекът, който превърна страха в спектакъл
Худини става световноизвестен с номерата, при които се освобождава от белезници, усмирителни ризи, вериги и заключени килии. От 1912 г. негов емблематичен номер е водната клетка за мъчения, в която е спускан с главата надолу, окован и заключен. По-късно се снима във филми, пише книги и използва публичността си, за да разобличава спиритисти и медиуми, които твърдят, че разговарят с мъртвите.
„Главната ми задача е да покоря страха“, казва Худини, описвайки отношението си към опасните изпълнения. В неговия случай това не е било само сценична поза. Кариерата му е изградена върху превръщането на реалния риск в контролирано зрелище, което публиката приема за невъзможно.
Интересът му към историята на магията също остава част от наследството му. Худини оставя на Библиотеката на Конгреса лична колекция от около 4000 книги за магия, вещерство, демони, спиритизъм и психични явления. Сред тях има издания, датиращи от края на XV век.
Легендата продължава
Стогодишнината от смъртта му беше отбелязана с прояви в Детройт, Ню Йорк, Салем и други американски градове. В Детройт Историческият музей организира програма „Худини 100: Магия и мистерия“, а в Ню Йорк бившият му дом беше домакин на възпоменателни сеанси. Част от тези прояви продължават традицията да се търси контакт с Худини, въпреки че самият той приживе е сред най-известните противници на спиритизма.
Смъртта на Хари Худини е обградена от същата смесица от факт и илюзия, която определя и живота му. Медицинската диагноза е записана, документите съществуват, но въпросите около последните му дни не са изчезнали. А името „Худини“ продължава да означава едно и също: човек, който винаги намира изход.
Източници: apnews.com, axios.com, nationalgeographic.com
