Жителите на Скобелево, Бозаджии и Чокоба вече не мълчат. Сговорно те се противопоставят на плана за разполагане на самолети цистерни в авиобаза „Безмер“, стартирайки подписка, която цели да достигне до най-високите нива на Министерството на отбраната или лично до министъра при негово посещение в региона.
Основният стълб на това недоволство е дълбокият страх за сигурността. Местните се опасяват, че присъствието на такава военна техника ще превърне спокойните им села в легитимна военна цел при евентуален конфликт. За Скобелево рискът е още по-осезаем, тъй като населеното място се намира на едва два километра по въздух от базата, което прави опасенията от удари или пожари напълно реални за хората.
Но не само сигурността е загрижваща. Районът е сърцето на местното земеделие, където производството на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица е основен помин. Има сериозни опасения, че военната дейност ще попречи на работата на противоградовата защита в Бозаджии. Това би било катастрофално за реколтата, особено след като вече са преживяли тежки щети от градушка поради повреди в системата.
Битката е и за базовото качество на живот. Години наред хората търпят оглушителния шум от дневни и нощни полети, които често се извършват на ниска височина, превръщайки нормалния разговор в невъзможност. Към това се добавя и усещането за предателство – обещаните преди години подобрения в инфраструктурата и пътищата към Безмер остават нереализирани.
Протестът не е само локален или политически. Дори чужденците, избрали да пуснат корени в тези земи, като шотландеца Гордън Маккензи, който живее в Скобелево от 12 години, се присъединяват към инициативата и категорично се противопоставят на разполагането на цистерните.
Вълната на недоволството се разширява бързо. Докато в малките села подписите се събират стъпка по стъпка, в самото село Безмер вече са събрани над 500 подписа за по-малко от денонощие. Гражданите са решителни и вече организират масови протести на пътя към военното летище, за да покажат, че гласът им не може да бъде игнориран.
