В сърцето на най-малкия град в България, Мелник, археолозите разкриха страница от историята, която звучи почти като легенда. При разкопките на храма „Св. Богородица Животворен източник“ в стария квартал „Армения“, изследователите се натъкнаха на необичайна гледка: фрагменти от изящни средновековни стенописи, внимателно положени под слой от човешки кости. Тази находка не е плод на разруха, а на съзнателен акт на почит от страна на нашите предци.
Според екипа, воден от ас. д-р Методи Златков и д-р Мария Пашова, става дума за ритуално пренасяне на светини. Когато през XIX век местните жители издигали новия храм, те не изхвърлили останките от по-старата църква от XIII – XIV век. Напротив, те ги възприемали като реликви. Полагането на стенописите в олтарното пространство е било начин да се „освети“ новата сграда чрез духа на старата, свързвайки вековете в едно свещено пространство.
Присъствието на човешки кости върху художествените фрагменти също има своето обяснение. Те вероятно принадлежат на хора, погребани в двора на първоначалната черква. Пренасяйки ги заедно със стенописите, строителите от Възраждането са демонстрирали дълбок пиетет към паметта на своите предшественици, събирайки на едно място изкуството и тленните останки на онези, които са го съзерцавали векове по-рано.
Майсторството, скрито под земята, е впечатляващо. Археолозите са категорични, че авторът на стенописите е бил изключителен живописец за своето време. Сега задачата да върне блясъка на тези фрагменти е поверена на реставратора Ренета Караманова. След приключване на работата ѝ, тези свидетелства за средновековния гений ще намерят своето място в музея в Мелник, за да разказват историята си на бъдещите поколения.
Проучванията в този район не спират да изненадват учените. През последните три сезона са открити над 650 ценни предмета от керамика, метал и камък. Сред най-интересните находки са две части от надпис, открити в различни години, които след сглобяване разкриват подробности за изграждането на средновековния храм. Това е като сложен исторически пъзел, чиито парчета бавно се подреждат под пясъците на времето.
Историята на „Света Богородица Животворен източник“ е разделена на две големи епохи – средновековен разцвет през XIII-XIV век и възрожденско възкресение през XIX век. Работата на терен продължава, като амбицията на археолозите е до 2026 година да завършат пълното проучване на обекта. Проектът се реализира с подкрепата на Министерството на културата и в сътрудничество между няколко водещи научни институции.
