Кремъл окончателно променя своя подход към евентуалното прекратяване на войната в Украйна. Вместо да търси компромисна размяна на територии, Владимир Путин сега разглежда окупираните части от Сумска и Харковска области не като разменими активи, а като стратегически буферни зони. Това означава, че Москва вече не възнамерява да върне тези земи, независимо от условията на бъдещо споразумение.
Тази рязка промяна в позицията е пряк резултат от разпадането на неформалните договорености между руския президент и Доналд Тръмп. Т.нар. „споразумение от типа Анкъридж“, което според Москва е включвало натиск върху Киев за отстъпване на Донецка област в замяна на северните територии, вече се счита за мъртво. Вашингтон от своя страна отрича изобщо да е имало такъв договор през миналата година.
В центъра на новата стратегия на Путин стои една единствена, твърда цел: пълен контрол над цялата Донецка област. Руският лидер е категоричен, че няма да се върне до масата за преговори, преди армията му да е подчинила региона със сила. По този начин Москва не просто повишава цената на мира, но и използва военното настъпление като инструмент за изнудване на украинската страна.
Интригуващ е обаче разривът между политическите амбиции и военната реалност. Докато Министерството на отбраната на Русия обещава победа в Донецка област до края на годината, вътрешни източници в армията изразяват сериозни съмнения. Според някои военни, реалистичният срок за постигане на тази цел е чак през 2027 година.
Този разминат график подсказва, че Кремъл може нарочно да използва недостижимите военни цели като предлог за безкрайно отлагане на преговорите. Докато „пълният контрол“ не бъде постигнат, Москва разполага с идеално оправдание да отказва всякакви компромиси, продължавайки да засилва натиска върху територията на Украйна.
