За някои Пловдив е просто красив град, но за Меглена Караламбова той е първият ѝ дом, макар и в метафоричен смисъл. Тя се ражда в семейство на истински артисти, а връзката ѝ със сцената започва още преди първия дъх. Майка ѝ, Вера, е влизала в ролята на Жулиета до шестия месец от бременността си, което прави Меглена „сценично дете“ в най-буквалния смисъл на думата.
Този дух на изкуството е заложен в нея дълбоко. Макар да напуска града още като малка, Пловдив остава за нея място на вечно вдъхновение. Тя открива своя мир в тесните калдъръмени улички, старите къщи и онази специфична бохемска атмосфера, която само градът на тепетата може да предложи. За нея Пловдив не е просто география, а жива памет за велики творци като Димитър Киров и Златю Бояджиев.
Епизодите, свързани с града, често носят усмивка и носталгия. Една от най-забавните истории е свързана с придобиването на картината „Старият Пловдив“ от Димитър Киров. С помощта на приятеля си Стефан Мавродиев, актрисата успява да притежава това произведение, макар че самият художник, в типичен за бохемния живот жест, веднага е похарчил целия хонорар, за да почерпи приятелите си в местна кръчма.
Кръгът на творчеството се затваря и с ново поколение. Преди години Меглена се завръща в Пловдивския театър за спектакъла „Една нощ навън“ на Харолд Пинтър. Това преживяване е било особено специално, защото сценографията е била делото на дъщеря ѝ, Невена Белева. Младата художничка, още преди да завърши академията, успява да покори професионалните върхове и да спечели престижната награда „Аскеер“.
Така историята на Меглена Караламбова се преплита с Пловдив в един безкраен цикъл от изкуство, семейство и страст към сцената. От първите стъпки в утробата на майка-актриса до триумфите на дъщеря ѝ, градът остава неизменното място, където творческата енергия се предава от поколение на поколение.
