Представете си свят, в който вашият психотерапевт е едновременно агент на ДАНС. Звучи като сюжет от шпионски трилър, но точно това е замисълът на новите законови промени, които в момента са под обществено обсъждане. Идеята е служителите на агенцията да могат да практикуват психотерапия, което веднага предизвика буря от критики в експертните среди.
Професор Николай Радулов, експерт по национална сигурност, не крие скептицизма си, определяйки предложението като поредната „екзотична идея“ на службата. Според него това не е единичен случай, а по-скоро традиция в ДАНС да се предлагат спорни и дори абсурдни решения, като например опитите адвокати да докладват своите клиенти или счетоводителите да информират работодателите си за пране на пари.
Въпросът, който Радулов поставя, е чисто практичен: разполагат ли агентите с достатъчно време и квалификация за такава дейност? Той дори иронизира, че ако в службата има толкова много психолози с излишно свободно време, би било по-логично броят им да бъде съкратен, вместо да се търсят допълнителни занимания извън службата.
Анализът на експерта подчертава, че работата на психолога в разузнавателните структури е тясно специализирана и свързана със специфична информация. В Западна Европа подходът е коренно различен – там се разчитат външни, висококвалифицирани специалисти, вместо служителите на сигурността да съчетават две толкова различни професии.
В основата на това предложение вероятно стои желанието на ДАНС да разшири своите информационни канали. Вместо да разчитат на класическите оперативни методи, агенцията може би търси нови начини за достъп до информация, което прави идеята за „агенти-терапевти“ още по-спорно и тревожно решение.