Пазарът на труда в област Сливен показва една противоречива и донякъде парадоксална тенденция. Докато статистическите данни отчитат стабилен ръст в средните месечни възнаграждения, успоредно с това се наблюдава тревожен спад в общия брой на наетите лица. Този феномен поставя региона в специфична икономическа ситуация, която изисква по-задълбочен анализ.
През второто тримесечие на годината средната брутна заплата в областта е достигнала нива от близо 1247 лева. Това представлява увеличение от над 4% в сравнение с предходния период. Въпреки това позитивно развитие, Сливен продължава да заема незавидното 23-то място в националната класация по доходи, оставайки далеч зад водещите икономически центрове в страната.
Интересен е фактът, че докато парите в разплащателните ведомости растат, броят на хората с трудови договори е намалял с около 0.5%. Към момента в региона са заети малко над 45 800 души. Най-голям дял от работещите са концентрирани в секторите на преработващата промишленост, търговията и здравеопазването, които остават гръбнакът на местната икономика.
Според експерти, подобно разминаване между ръста на заплатите и нивата на заетост може да се дължи на няколко фактора. От една страна, инфлационният натиск принуждава работодателите да коригират възнагражденията, за да запазят квалифицираните си кадри. От друга страна, демографските предизвикателства и миграцията на работна ръка към по-големите градове или чужбина продължават да изтъняват редиците на активното население в областта.
Бъдещето на регионалния пазар на труда ще зависи до голяма степен от способността на местния бизнес да модернизира производствата си и да предложи по-атрактивни условия, които да привлекат млади специалисти. Без структурни промени и нови инвестиции, Сливен рискува да остане в „опашката“ на доходите, въпреки номиналното увеличение на заплатите.
