Откриването на нов български културен център в Битоля се превърна в истински дипломатически трус, който отново разтърси крехките отношения между София и Скопие. Визитът на най-високите български държавници, включително Кирил Петков и Илияна Йотова, вместо да бъде стъпка към сближаване, предизвика вълна от остро недоволство и обвинения в провокация.
В центъра на скандала стои името на обекта – „Иван Михайлов“. За македонската страна това не е просто избор на име, а директен удар по техните исторически възприятия. Стево Пендаровски подчерта, че честването на личност, която според тях е сътрудничество с фашисткия режим, е напълно несъвместимо с идеята за добросъседство и само затруднява диалога между двете държави.
Реакциите в Скопие бяха категорични и многопластови. Докато Буяр Османи определи хода като чиста провокация, премиерът Димитър Ковачевски посочи, че фигурата на Иван Михайлов е силно противоречива и се възприема различно от различните хора. В отговор на събитието, македонският премиер призова българските власти да проявят реципрочност и да разрешат откриването на македонски културен център в България.
Още по-радикални станаха думите на бившия посланик Марян Гьорчев, който заяви, че подписването на Договора за добросъседство е било стратегическа грешка, поставила Македония в неравностойна позиция. Той постави под сериозен въпрос самата концепция за „обща история“, твърдейки, че македонската антифашистка борба и българското минало от периода на Третия райх са две противоположни страни, които не могат да бъдат обединени.
Критиките се разпростриха и към по-широкия политически контекст. Стоян Андов, бивш председател на македонския парламент, заяви, че настоящата политика на България атакува основните евроатлантически ценности. Според него този конфликт не е само двустранен, но може сериозно да засенчи отношенията в рамките на Европейския съюз и НАТО.
