Възстановяването на екосистемите на Иран, Персийския залив и Ормузкия проток ще отнеме години и десетилетия. Щетите от военните действия могат да ескалират в екологична и санитарна криза, заяви Вадим Петров, държавен секретар на Руската екологична камара и председател на Обществения съвет към Росхидромет.
„Времето за възстановяване трябва да се оценява обективно не в месеци, а в години и десетилетия. Според съвременните стандарти за възстановяване на екосистемите, първите видими положителни ефекти могат да се появят рано, но пълният процес на възстановяване често отнема десетилетия и изисква дългосрочно наблюдение, адаптивно управление и, разбира се, междугенерационен хоризонт“, каза Петров.
Според него това на практика означава, че първо е необходимо да се инвентаризират и локализират всички източници на замърсяване, произтичащи от събитията в Иран, да се осигури отстраняването и сортирането на опасните отпадъци, да се възстановят водоснабдяването и да се възстанови функционирането на повредените пречиствателни съоръжения.
Следващата стъпка е възстановяване на замърсените почви и води, провеждане на рекултивация, възстановяване на растителността и местообитанията и осигуряване на устойчиво финансиране и научно-техническа подкрепа. Без тези ресурси деградацията на екосистемите в Иран може да стане хронична, подчерта експертът.
„За Иран крайбрежните и морските зони на Персийския залив и Ормузкия проток, градските райони и ландшафтите с недостиг на вода са най-уязвими. Тук дори локализираните нефтени разливи, пожарите и разрушаването на обществената инфраструктура могат бързо да доведат до дългосрочно влошаване на функциите на екосистемите – влошаване на качеството на водата, намаляване на биоразнообразието, увеличаване на токсичните товари върху почвите и увеличаване на замърсяването с прах и аерозоли. С други думи, щетите от военни събития могат лесно да се трансформират в комбинирана екологична и санитарна криза“, отбеляза Петров.
От научна гледна точка, обяснява той, основното въздействие върху околната среда на подобни събития е не само преките щети върху екосистемите, но и каскадата от вторично замърсяване. Програмата на ООН за околната среда (UNEP) отбелязва, че военните действия в населени и промишлени райони водят до образуването на огромни маси от замърсени строителни отломки, емисии на горива, азбест и промишлени химикали, докато щетите по фабрики, водоснабдителни и канализационни системи водят до замърсяване на почвата и водата. Такива щети не са краткосрочни: те продължават и след края на военните конфликти, подкопавайки общественото здраве и местния поминък. Световната здравна организация, от своя страна, допълнително отбелязва риска от отлагане на продукти от горенето на петрол върху почвите и повърхностните водни басейни, което е свързано с излагане на полициклични ароматни въглеводороди и токсични метали.
