Какво направи Съединението успешен проект?
Не е ли идеята, че всички българи ще бъдат по-добре заедно като народ в единното пространство на собствена държава – т.е. триединство на тяло (земя), душа (народ) и дух (език, култура и религия)? Това са били ценностите, които са обединявали всички. А пречката, врагът – Османската империя – е било лепилото на това обединение.
А кои са днес ценностите, които биха ни обединили и кое е лепилото?
Не трябва ли да са тези, които другите народи в Европа са прегърнали, за да станат техните държави сред най-проспериращите? И които са записани не само в Лисабонския договор на страните членки на ЕС, а и в нашата Конституция?
Върховенство на правото, а не на 1-2 души.
Свобода на словото, а не на дезинформацията.
Правата на човека, а не на олигархията.
Защита на човешкото достойнство, а не на поругателите му.
Справедливост и солидарност за всички, а не едни да живеят за сметка на други.
Неприкосновеност на личния живот, а не на нейните нарушители.
……….
Не е ли важно да сме обединени около точно тези ценности – за да сме част от свободния свят на развитите държави?
Има ли държави – с други ценности и без природни ресурси – сред най-богатите и развити държави в света?
Не трябва ли пак лепилото да е нашият общ враг – този, който иска да унищожи тези ценности? Пак на Изток – както през 1885 г? И всички у нас, които му слугуват и искат да ни управляват?
Дали тогава не сме били успешни, защото Съединението е било тайно дело и не сме дали възможност на врага да попречи? А сега чрез неговите агенти постоянно ни разделя?
Не е ли това, което пречи да се обединим около ценностите на развитите държави? Какво пречи на несъгласните – които гласуват за враговете на тези ценности? Дали защото не печелят от това България да просперира? А негласуващите?
Може би искрените отговори на тези въпроси са пътя към нашето Съединение. Отново.
Честит празник!
Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница
