Айфеловата кула пак порасна. Най-известният паметник на Париж никога не е с една и съща височина. Замислена през 1884 г. като Tour de 300 mètres, желязната конструкция е проектирана от екипа на Густав Ейфел, за да достигне рекордните 300 метра за Световното изложение през 1889 г. Днешната ѝ официална височина е 330 метра, което включва и антената на върха. Но през най-горещите дни на лятото кулата тихо се разтяга с няколко сантиметра, за да се свие отново през зимата.
Архитектът и професор Федерико де Исидро Гордехуела отбелязва, че този сезонен растеж, обусловен от прости физични закони, е достатъчно голям, за да издигне върха на конструкцията значително над първоначалната ѝ проектна линия, пише Interesting Engineering, цитиран от struma.bg.
Обяснението се учи в часа по физика в гимназията – всички твърди тела се разширяват, когато се нагреят, защото добавената топлина кара атомите им да вибрират по-силно, като ги раздалечава малко повече. Колко се разширяват зависи от три фактора: коефициентът на топлинно разширение на материала, дължината на парчето и промяната в температурата, на която е подложено.
Айфеловата кула е много по-сложна от една права греда. Тя е триизмерна мрежа от над 18 000 железни елемента с тегло 7300 тона. Някои елементи са почти вертикални, други са извити и подпорни, а силите на вятъра действат във всички посоки. Въпреки това, общата термична реакция все още се определя от вертикалното движение.
Инженерите, които наблюдават кулата, установяват реално сезонно отклонение от 12 до 15 сантиметра (5 до 6 инча). Тази цифра се вписва добре в простата горна граница от 36 сантиметра (14 инча), след като се отчетат геометрията на решетката, нитовите съединения и неравномерното нагряване.
Слънчевата светлина въвежда още едно усложнение. Тъй като една от стените винаги е по-топла от останалите, металът от тази страна се удължава малко повече, което кара цялата кула да се наклони с няколко градуса от слънцето, преди да се изравни отново след залез.
Всъщност конструкцията действа и като гигантски термометър: височината и минималното ежедневно накланяне следят циклите на затопляне и охлаждане в Париж.
