На 8 октомври 1967 г. партизанският командир Че Гевара и неговите сподвижници са заловени край Ла Игера в Боливия.
Акцията е организирана от ЦРУ. На следващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията. На 15 октомври кубинският лидер Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.
Ернесто Че Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си.
На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.
Че се намира в Гватемала по време на преврата през 1954 и последвалата го диктатура. Той е принуден да избяга в Мексико. Там се запознава с Фидел Кастро и става член на Движението 26 юли, което завзема властта в Куба през 1959 г. Под ръководството на Гевара в крепостта Ла Кабаня са избити множество хора, включително политически дисиденти.
В качеството си на член на националното ръководство на Единната партия на социалистическата революция, заема различни държавни постове, като: президент на Националната банка (1959 г.) и министър на промишлеността (1961-1965 г.). Ернесто Че Гевара изиграва значителна роля и за кубинската дипломация в периода 1959 – 1964 г.
Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.
Ернесто Че Гевара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни – първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.
За много хора Че е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик.
Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят.
Приживе Че Гевара печели симпатиите дори и на представители на капиталистическия лагер. Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.: “Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди”. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро.