Внимателно с външната политика по време на избори!

sliven24

В статията „Актуални спорове и противопоставяния по някои важни въпроси на външната политика на България“ изразих мнение, че предвид предстоящите (тогава) президентски избори е важно „да се избегне развитието към крайни външнополитически позиции на отделните партии и кандидати, което би принизило още повече качеството на дискусиите и би намалило международния авторитет на страната.“

Към днешния ден, когато президентските избори в нашата страна вече са история, бих констатирал с голямо съжаление, че горното съображение не само се е оказало валидно, а е показало колко далече може да стигне покварената от компрадорско-идеологическа мотивация част от българския политически елит.

В добавка към горното: с едно-две малки изключения, външната политика на България беше неоснователно сведена до нейното отношение към войната в Украйна, колкото и важен да е този въпрос за нашите национална сигурност и интереси. Така в очите на вътрешни и чужди наблюдатели българската външна политика се очерта като предимно реактивна, бедна на идеи и ограничена по направления.

Не твърдя, че в една предизборна кампания, дори когато тя е за президент на Републиката, трябва да се прави подробен преглед на външната политика, но поне може тя синтезирано и с отделни удачни примери да се представи в проактивен интегрален вид, обединяващ национални интереси, национално достойнство, суверенно равенство, демократични ценности, стратегически приоритети и други важни направления. В интерес на истината, според мен, такава обща картина се очертава в речта на президента г-жа Йотова пред 81-та сесия на Общото събрание на ООН, една забележителна реч в сравнение с досегашните наши представяния на същия форум. В крайна сметка, обаче, на този фон стана още по-явно отсъствието на качествени и по същество външнополитически дискусии по време на предизборната кампания.

В настоящия текст от една страна бих искал да посоча докъде водят все по-екстремните нападки по време на кампанията на опозиционните политически лидери и анализатори по линията „Изток (Русия) – Запад“ и „реалната опасност от стратегическа преориентация на България“ (!?), а от друга страна, какво означава твърде сдържаната оценка на силовите действия на глобалните държави на международната арена, и конкретно – засягащата националното достойнство слаба комуникационна реакция на правителството на инцидентите с нападнатите търговски кораби в ексклузивната икономическа зона на България в Черно море.

По първия въпрос бих искал да приведа следните изказвания на опозиционни дейци и анализатори: „Въпросът пред България на тези избори (президентските) е: Русия или Западът.“, допълнен на следващия ден с възклицание: „България трябва да е на Запад, на Запад и още на Запад. Този дебат не е приключил.“ Бе проведен и протест „срещу външната политика на Радев – Йотова“ под лозунга: „Вашият „мир“ е капитулация. Вашата дипломация – изолация“. Тонът започна да истеризира непосредствено преди втория тур: „..българското правителство се държи като образец на слугинско малодушие, предателство и подлост“; „След буферната зона идва нова и всеобхватна евразийска колонизация на България. Опасността е все по-реална.“; а в Призива за единство и мобилизация на вота в подкрепа на кандидатурата на Гюров–Кандев, подписана от бивши министър-председатели и други обществени и политически фигури, наред с някои заслужаващи внимание съображения, се заявява например, че победата на горепосочената кандидатска двойка е „единствената реална възможност за спиране на плъзгането към международна изолация и поредна национална катастрофа.“(!!??) Спирам дотук с даваните от страна на опозицията примери за „централната тема на изборите“. Реших да посоча тези примери, не да доказвам някаква теза, а да илюстрирам как не трябва да се третират важни външнополитически теми в предизборна обстановка.

От страна на другата команда също имаше надскачане на адекватността, макар че в интерес на истината – с доста по-умерени изрази: „На балотажа ще избираме между мира и войната.…. те (опозицията) не биха се поколебали дори да ни завлекат във войната.“; „.. опонентите ни са войнолюбци..“ Този акцент в предизборните позиции на управляващите вероятно допринесе в някаква неголяма степен за тяхната изборна победа, но не би могъл да се квалифицира като изборен Fair play. Българските политически партии търпят всякакви негативни етикети, но едва ли сред тях има истински войнолюбци. Освен идиотизъм това изисква и пипе. Все още не се виждат достатъчно такива.

Защо третирането на важни външнополитически въпроси по време на предизборна кампания трябва да е внимателно и добре претеглено?

Нека да започнем с най-важния въпрос в международните отношения – въпросът за мира и войната. Няма никакъв проблем с неговото поставяне в контекста на българската външна политика, но без политическите опоненти да се квалифицират като „войнолюбци“. Противопоставянето по въпроса за отношението към войната в Украйна и начините за нейното прекратяване е не само твърде идеологизирано и безполезно, но и вредно за международната субектност и авторитет на България. Тук не става дума за имидж сам по себе си, а за предсказуемост и последователност на българската външна политика. А тези характеристики, освен всичко друго, означават гарантирано доверие на нашите съюзници и партньори и при необходимост – тяхната солидарност в адекватна на текущите събития форма. В международните отношения основните субекти са държавите и ако утре сегашната опозиция стане управляваща, нека не очаква, че имиджът на България автоматично ще се измени поради тази промяна. В международните отношения на първо място се взема под внимание дейността и поведението на държавите, а едва след това – политиката на текущите правителства. Това е още по-вярно, когато се третира въпросът за мира и войната.

В медийните европейски и други коментарии доминираха оценки като: „С Йотова България получава проруски президент“; „Проруски кандидат печели президентските избори в България“; „Йотова печели.. Курсът към Русия надделява“ и т. н. Същевременно, категоричността на победата на президента Йотова се представя като силно доминиращи проруски настроения в България, в резултат на което някои дори поставят под въпрос надеждността на нашата държава като съюзник и партньор. И внимание (!), за тези съмнения много активно допринесоха крайните позиции на прозападната опозиция!!! Както и редица грешки и непоследователности на правителството. На този фон нещата придобиват дори абсурдни оттенъци, защото мнозинството анализатори и граждани, сред които поставям и себе си, не считат, че президентът Йотова е проруски политик.

Във връзка с горното, бих искал да изложа две съществени, макар и хипотетични, мисловни конструкции. Първата, ако в българските демократични среди възникват опасения (неоснователни, според мен) за някакъв нов дележ на света, при който България да бъде отпратена от глобалните сили в „руската зона на влияние“, те трябва да знаят, че вътрешнополитическото противопоставяне само би отслабило нашия национален отпор и съпротива. И втората, ако някой иска да даде логическо продължение на опозиционните крайни твърдения, съвсем искрено би казал, че „България е направила демократичен избор в полза на Евразия“. А това не само не е вярно, то граничи с абсурда!!!) Друг е въпросът ако стремежът към интегрална външна политика се представя от опозицията користно и целенасочено като проруски. Това пък е антинационално и деструктивно. Сега българската дипломация ще трябва да полага още по-големи усилия да убеждава партньорите си, че следва суверенна и интегрална външна политика.

Вторият въпрос, който бих искал накратко да дискутирам, се отнася до реакцията на нашата страна към напрежението в региона на Черно море, породено от военните атаки срещу търговски кораби в българската ексклузивна икономическа зона. Считам, че българската реакция трябваше да бъде по-остра в пропагандно-комуникационен план спрямо практически ясния, макар и не 100%-во доказан автор на тези атаки, – Руската федерация. Съгласявайки се с официалната българска позиция, аз не призовавам да се отправят конкретни обвинения без твърди доказателства, което чисто професионално не бих могъл да приема, а за комуникационно по-твърда позиция и политика – както медийно у нас, така и в европейските, атлантическите и други медийни среди. Публичната дипломация също е действен инструмент на външната политика! Извикването на руския посланик при премиера беше удачен дипломатически ход, но той не получи нужния медиен ефект – нито у нас, нито зад граница. По този въпрос останах с впечатлението, че се преследва някаква неоправдана дозираност.

Централен мотив за горното разграничаване между официални правителствени и комуникационно-пропагандни позиции в тези и други подобни случаи е публичното отстояване на националното достойнство – главният обединяващ атрибут на суверенната външна политика. Да, до твърди доказателства може и да не се стигне, но това не означава, че трябва да преглъщаме мълчаливо засягащи нашето национално достойнство чуждестранни действия. Освен това съм съгласен, че при дадените обстоятелства приглушената примиренческа реакция може да доведе до обратни на очакванията резултати, включително до повишаване на активността на агресора. Такива примери в историята изобилстват. От друга страна, ако и когато все пак се стигне до твърди доказателства за авторството на споменатите терористични действия, България трябва задължително да осъществи съответните международноправни и политически ходове. Що се отнася до предприетите от правителството дипломатически инициативи и военно-отбранителни мерки, считам, че те за момента са адекватни.

Напълно съзнавам, че изложеното от мен мнение по горните два въпроса е твърде общо и вероятно е оставило без внимание важни особености. Предложих този текст на вниманието на читателите, защото наистина съм убеден, че цивилизованите форми на предизборна борба, разумните политически квалификации и уважението към избирателите, особено по важни въпроси от областта на външната политика, са и ще бъдат необходима част от нашето демократично развитие и просперитет.

Източник fakti.bg.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Неочакваният отдих на Върховния лидер: Ски ескапада на Ким Чен-ун със семейството

В един свят, където образите на държавните лидери често са строго контролирани, особено в Северна Корея, появата на снимки от ски ваканция на Върховния лидер Ким Чен-ун предизвиква интерес. Тези кадри, разпространени от държавната агенция КЦТА, предлагат рядък поглед към личния живот на една от най-затворените фигури в световната политика, […]
неочакваният отдих на върховния лидер: ски ескапада на ким чен-ун със семейството