Една буква при Борис Ангелушев никога не е само буква. Тя може да бъде линия, знак, движение и част от цялостния ритъм на страницата. Именно с това разбиране роденият на 25 октомври 1902 г. в Пловдив художник променя българското книгооформление и оставя следа едновременно като график, илюстратор, карикатурист и плакатист.
Ангелушев учи приложна графика в Академията за изкуства в Берлин. В Германия започва да публикува политически рисунки и карикатури под псевдонима Бруно Фук. Работи за леви и опозиционни издания, а творбите му са насочени срещу военщината, расизма и възхода на фашизма.
През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Карикатурите му срещу нацистката политика го принуждават да напусне Германия през 1933 г. След престой в Чехословакия и Швейцария през 1935 г. той се връща в България.
Книгите, които поколения помнят
В България Ангелушев работи върху книги, вестници и списания, като постепенно се превръща в една от най-влиятелните фигури в развитието на модерната графика. Илюстрира „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Приказки“ на Андерсен, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов и „Немили-недраги“ от Иван Вазов.
През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров. Сред останалите му работи са корици и илюстрации към книги на Елин Пелин, Георги Караславов, Томас Ман, Уилям Шекспир и Александър Дюма. Неговият почерк се разпознава и в оформлението на издания като „Литературен фронт“, „Народна младеж“ и „Стършел“.
„Даде на кирилицата тази графическа съвременност, която ѝ осигури многообразие и жизненост“, казва художникът Атанас Нейков-Найо за приноса на Ангелушев към шрифта и книгата.
От историческите платна до логото на БТА
Ангелушев не се ограничава до илюстрацията. Сред запомнящите се негови живописни композиции са „Аспаруховата конница минава Дунава“ от 1939 г. и „Обесването на Васил Левски“ от 1942 г. Създава и пощенски марки, плакати, рисунки за печата и произведения с историческа тематика.
През 1964 г. художникът създава логото на Българската телеграфна агенция. В него земното кълбо е изградено от буквите на съкращението БТА. Знакът се превръща в трайна визуална емблема на агенцията и продължава да присъства в нейните издания.
След 9 септември 1944 г. Ангелушев рисува първите пропагандни плакати на новата власт и заминава на фронта като военен художник. Този период е част от сложния обществен и политически контекст, в който се развива работата му.
Борис Ангелушев умира на 24 август 1966 г. в София. Две години по-късно Съюзът на българските художници учредява награда на негово име за постижения в илюстрацията и оформлението на книгата. Така името му остава свързано не само с конкретни рисунки, но и с начина, по който българската книга изглежда, говори и се помни.
Източници: archives.bnr.bg, bta.bg, news.bg
