
На 25 октомври 1983 г. САЩ и шест карибски държави започват военната операция „Спешна ярост“ срещу Гренада. Инвазията идва дни след убийството на премиера Морис Бишоп и свалянето на правителството му от радикално военно крило на управляващото Народно революционно движение.
В коалицията освен САЩ участват Антигуа и Барбуда, Барбадос, Доминика, Ямайка, Сейнт Лусия и Сейнт Винсент и Гренадини. Според тогавашното изявление на президента Роналд Рейгън Вашингтон е получил официално искане за намеса от Организацията на източнокарибските държави.
Кризата преди инвазията
Гренада е управлявана от Морис Бишоп след революцията от 1979 г., която довежда на власт лявото Народно революционно движение. В началото на октомври 1983 г. вътрешният конфликт в ръководството се изостря. Бишоп е отстранен, а на 19 октомври е екзекутиран заедно с други представители на властта.
След убийството му контролът поема Революционен военен съвет, оглавен от генерал Хъдсън Остин. Съединените щати заявяват, че ситуацията застрашава намиращите се на острова около 800 американски студенти по медицина и други граждани. Рейгън заявява, че операцията е предприета „за защита на невинни човешки животи“, за възстановяване на реда и демокрацията и заради кубинското присъствие на острова.
Боевете и жертвите
Американските сили се сблъскват с подразделения на гренадската армия и с кубински военнослужещи и строителни работници, ангажирани с изграждането на ново летище. В хода на операцията броят на участващите американски и карибски военнослужещи достига приблизително 7600 души.
Сраженията продължават няколко дни. Американските загуби са 19 убити и 119 ранени. Сред кубинските сили са отчетени 59 убити и 25 ранени. Данните за жертвите сред гренадските военнослужещи и цивилното население се различават според източниците, като се съобщава за десетки загинали. На 2 ноември въоръженият конфликт приключва, а военното правителство е отстранено.
Международна реакция и последици
Инвазията предизвиква остри критики, включително от Великобритания, която не е предварително уведомена за операцията. На 2 ноември 1983 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която „дълбоко осъжда“ въоръжената интервенция като нарушение на международното право. Гласуването е 108 гласа „за“, 9 „против“ и 27 въздържали се. Сред гласувалите против са САЩ и няколко карибски държави, участвали в операцията.
След края на боевете на острова е установено временно управление, а американските бойни части се изтеглят до 15 декември 1983 г. През декември 1984 г. Гренада провежда първите си демократични избори след революцията и инвазията. Операцията остава един от най-спорните американски военни актове в Карибите през Студената война: Вашингтон я определя като спасителна мисия, докато Общото събрание на ООН я квалифицира като незаконна въоръжена интервенция.
Източници: history.com, cgi.pbs.org, washingtonpost.com
