На 23 октомври 1954 г. в Париж западните държави подписват пакет от договори, който променя следвоенния статут на Федерална република Германия. Парижките споразумения предвиждат прекратяване на окупационния режим, разширяване на германските правомощия и присъединяване на страната към западната система за сигурност.
Важно уточнение е, че на тази дата Германия не става непосредствено член на НАТО и суверенитетът ѝ не е възстановен незабавно. На 23 октомври е подписан протоколът за присъединяване към Северноатлантическия договор, а договореностите влизат в сила след парламентарна ратификация. Окупационният режим е прекратен на 5 май 1955 г., а Федерална република Германия става 15-ият член на НАТО на 6 май.
Провалът на Европейската отбранителна общност
До Парижките споразумения западните съюзници търсят друг модел за включване на германски военен принос в отбраната на Европа. Проектът за Европейска отбранителна общност предвижда наднационална структура с участието на Франция, Италия, държавите от Бенелюкс и Федерална република Германия. Френският парламент обаче отхвърля договора през август 1954 г.
Провалът принуждава САЩ, Великобритания, Франция и останалите западноевропейски държави да търсят ново решение. На Лондонската конференция от 28 септември до 3 октомври 1954 г. е постигнато политическо съгласие за включването на Федералната република в НАТО и в преработения Брюкселски договор. Финалните документи са подписани в Париж на 23 октомври.
Какво получава Федералната република
Договорите възстановяват широки правомощия на германското правителство във вътрешната и външната политика. Същевременно САЩ, Великобритания и Франция запазват специалните си права, свързани с Берлин, германското обединение и окончателното мирно уреждане. Така суверенитетът на Федералната република е значително разширен, но не е напълно неограничен.
Бон поема и конкретни военни ангажименти. Страната се отказва от производството на ядрени, биологични и химически оръжия, а бъдещите ѝ въоръжени сили трябва да бъдат изградени в рамките на общата западна отбрана. Паралелно с това Италия и Федерална република Германия са поканени да се присъединят към разширения Брюкселски договор, който по-късно се превръща в основата на Западноевропейския съюз.
Началото на новото разделение
На 6 май 1955 г. германският документ за присъединяване към Северноатлантическия договор е депозиран и Федералната република официално влиза в НАТО. Три дни по-късно германският канцлер Конрад Аденауер участва в първото заседание на Северноатлантическия съвет с германско представителство. Той определя целите на НАТО като съвместими с „естествения стремеж на германския народ към сигурност и мир“.
Присъединяването на Западна Германия има незабавен стратегически ефект. На 14 май 1955 г. Съветският съюз създава Варшавския договор, в който влиза Германската демократична република. Така разделена Германия се превръща в един от най-важните фронтове на Студената война, а решенията от Париж поставят Федералната република трайно в западния политически и военен лагер.
Източници: www1.wdr.de
