Днес почитаме паметта на Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си.
По принцип Игнажден се празнува на 20 декември, но когато датата се падне в неделя, празникът се мести на 19 декември.
Народът вярва, че от този ден започват коледните и новогодишните празници.
Според поверията този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.
В някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде следващата ви година.
Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича „полазник“, домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът.
Вярва се, че ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер.
Приготвят се и малки гевречета („подкови“), поръсени със сусам.
На трапезата днес трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Днес празнуват всички, които носят имената – Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната и Иго.
