Имате ли познат, който на всяка тема задължително трябва да се направи на интересен, на критик, на различен? Всички познаваме поне един такъв човек и ни е до болка ясно, че това е просто комплексар и го прави за внимание. У нас има и цяла общност на този принцип.
Не си историк от „демократичната общност“, ако не се правиш на интересен на гърба на всяка консенсусна тема за нацията: от национални празници, през исторически личности, та до връщане костите на Самуил….
Всъщност, не си никакъв от „демократичната общност“: било то историк, активист, политик, журналист, ако не вдигаш пръстче при всеки общонароден повод за капчица гордост и радост, за да кажеш: „амиии, то всъщност, еди кое си не е точно така; ма то костите такова; ма той дали е роден тогава; ма за тва сигурни ли сме; ма що го правим по тоя начин; ма то знаете ли, че всъщност…“
Да, глупако, знаем. Знаем ги всичките тия работи, съображения и детайли. Не си особено оригинален. Просто не търсим причина да се правим на интересни, като вгорчаваме всеки рядък момент на мъничка радост в тая страна.
И задължително трябва да изпитваш някаква страшна гордост, че си казал нещо наопаки, намерил си от 10 кладенеца кусур, че си уточнил работата, с лека ехидна усмивчица, щото ги разбираш нещата, не си като масата.
Страшно жалки комплексари сте и затова целият народ ви се подиграва, като ви лепи саркастичното прозвище „умнокрасиви“. А вие не пропускате повод, за да го заслужите.
