С наближаването на 22 октомври, когато изтича мандатът на сегашния временно изпълняващ длъжността главен прокурор Ваня Стефанова, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се изправи пред задачата да определи неин наследник. Предложението, което ще бъде представено на Пленума на ВСС, е за назначаването на Магдалена Лазарова, която в момента заема поста заместник главен прокурор.
Тази рокада не е обичайна, тъй като според законовите разпоредби, временно изпълняващият функциите главен прокурор може да заема позицията само за шест месеца. След този период трябва да бъде избран нов такъв, като решението подлежи на гласуване от Пленума на ВСС – промяна, приета от депутатите през юни тази година. Това поставя въпроса за смисъла и обхвата на правомощията на един толкова краткосрочен мандат.
Любопитен обрат в ситуацията донесе писмото на правосъдния министър Николай Найденов до ВСС. В него той заяви, че няма да упражни правомощията си да предложи кандидат за поста, позовавайки се на текущата процедура по избор на нови членове на ВСС. Вместо това, министърът призова ВСС да разшири кръга на потенциалните кандидати, да изслуша предложените лица и да мотивира своето решение. От предоставените от него материали стана ясно, че освен Лазарова, съгласие за поста е дал и Камен Михов от Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Въпреки призива на министъра за по-широк дебат, мненията във ВСС останаха разделени. Калина Чапкънова приветства решението на министъра да не предлага кандидат, но изрази скептицизъм относно възможността да се постигнат значими резултати в рамките на шест месеца. Според нея, временно изпълняващият функциите следва да се фокусира върху неотложните задачи, а изслушването на кандидатите е безпредметно, като единственият обективен критерий остава старшинството.
Подобна позиция изрази и Огнян Дамянов, който също не вижда смисъл от детайлни изслушвания за толкова краткосрочна позиция. Той подчерта, че за шест месеца никой не би могъл да постигне реални промени, а и рискът от смяна или отказ от поста е постоянен. Тази гледна точка подчертава предизвикателствата пред правосъдната система, която търси стабилност, но е принудена да оперира с временни решения.
Предстои Пленумът на ВСС да вземе окончателно решение утре, определяйки кой ще застане начело на Прокуратурата в този преходен период. Въпросът остава – ще успее ли един временен ръководител да внесе необходимата стабилност и да се справи с неотложните задачи, или неговият мандат ще остане просто едно техническо упражнение?
