На 3 юни 1955 г. съветският лидер Никита Хрушчов пристига в София директно от Белград. Визитата му е резултат от усилията на съветското ръководство за нормализиране на отношенията с Югославия и нейното връщане в социалистическия лагер. Това завръщане обаче има своята цена: на България е наложено да мълчи по македонския въпрос, за да не дразни социалистическа Югославия. Директивата е дадена – завръщане към Димитровския курс на БКП по македонския въпрос. Малко по-късно от Москва със специален куриер по самолет е изпратена съветска инструкция. Така се стига до второто позорно преброяване на населението в Пиринска Македония през 1956 г., когато отново, без никой да го пита, е регистрирано като македонско. За това второ българско падение у нас продължава да се мълчи, но пропагандата на Скопие умело използва статистическите публикации от онзи период, за да показва как България е признавала македонците през 1946 и 1956 г., а след това ги е заличила и преследвала.
Нашето мълчание улеснява тази антибългарска пропаганда.
Единственото разумно решение е НС да обяви двете преброявания от 1946 и 1956 г. за частично неистински поради оказван натиск върху страната и административно регистриране на населението, без да бъде отчитано неговото самоопределение.
Ако някой следи съвременната македонистка пропаганда, навярно е забелязал налаганото твърдение, че България е руски продукт. Фактите обаче показват тъкмо обратното – македонизмът е сръбски продукт, налаган с помощта на Русия/СССР.
Успях да сваля от старите киноленти моменти от посещението на Хрушчов в София, прегръдките му с Вълко Червенков, а също така съобщаването от трибуната пред някогашния царски дворец, че Югославия е социалистическа държава.
