Изборите в колонията са само сюжет за запълване на ефирното време. Липсват лидери и идеи, но журналистите все се напъват да ни облеят с вкиснал драматизъм. И как да бъде другояче, след като мъдрите и горди аборигени съумяха да станат подвластни едновременно на Брюксел, САЩ, Германия, Турция и Украйна?! Ако руснаците и патагонците бяха малко по-настойчиви, и те щяха да провесят крака от вратовете ни. Уникално племе сме! Едва ли друг би съумял да си намери толкова господари.
Миналия месец, докато превключвах каналите на телевизора, не чух да обсъждат някоя от следните теми:
Участието ни в две войни
Странната рокада в президентството
Временното правителство, което си играе с бюджета и външната политика, сякаш са му бащиния
Състоянието на армията
Петата колона (а тя не е една)
Хрантутниците – имигранти
Бюджетът
Заемите и отговорността на чиновниците, харчещи пари нахалост
Източниците на средствата за купуване на гласове на изборите
Борбата с монополистите и олигарсите
Аферата „Боташ“
Кампанията на турски език
В замяна хората в студията си чешеха езиците за важността на евроинтеграцията и непоколебимата ни подкрепа на Киевските мафиоти. Това е то да живееш в разграден двор… Нямаш национални цели, проблеми и интереси – ти си гражданин на света, сиреч – бездомник. И вятърът вие в празната черепна кутия: „Булгар! Булгар!“.
Все пак, завършекът на развлечението, организирано от колониалната администрация за населението, ми хареса. БСП най-после падна от трибуната! Жалко, че това стана, едва след като изменниците унищожиха държавата… Глупендерите така и не проумяха, че без република не може да има партии. Наистина, това не променя нищичко. Случилото се не бе възмездие, а само логичен епилог. И хората, погазили народната чест, ще продължат да живуркат щастливо. А ние какво?… Трудни времена са, а надвисващото над главите ни бъдеще е още по-тежко. Пък и бъдеще ли е това?…
