Към момента е неосъществим сценарият режимът в Иран да падне – въпреки убийството на Али Хаменей. Той вероятно ще бъде заменен от хардлайнери от гвардията. Това смята българският журналист Руслан Трад. Ето какво написа анализаторът във Фейсбук след ударите на САЩ и Израел в Иран, при които беше елиминиран аятолахът.
Редица политици смятат, че ако Хаменей и иранският президент бъдат убити, някои от по-ниските по ранг членове на Революционната гвардия могат да бъдат убедени да работят със САЩ. Това е наистина оптимистично – дори розово – очакване. Както аз, така и колеги, които следят от години иранските структури, сме на мнение, че подобен сценарий е неосъществим към момента. т.е. сценарии тип Венецуела, при който подкупен държавен представител от близкия кръг на лидера, да се съгласи да работи с Вашингтон и да прокарва политики, невъзможни преди това.
В навечерието на ударите на САЩ и Израел вътрешната оценка на ЦРУ показва, че дори и Хаменей да бъде убит, той вероятно ще бъде заменен от хардлайнери от Гвардията. Това е важен детайл: собственият анализ на разузнавателната общност не подкрепяше оптимистичната картина, която се разпространяваше в някои консултативни кръгове. Така и се получи – Хаменей загина, а на негово място за временен лидер беше назначен Алиреза Арафи, който е напълно обвързан идеологически с хомейнизма.
Революционната гвардия не е просто военна институция, а организация с дълбоко идеологическа структура, чиито висши и средни кадри са изградили цялата си политическа идентичност, бизнес интереси и лични мрежи около враждебната позиция на Иран спрямо САЩ. Търговската империя на Гвардията – обхващаща строителството, енергетиката, банковото дело и контрабандата – съществува именно благодарение на санкциите и затворената политическа икономика, създадена от режима, а не въпреки тях.
Гвардията систематично изместваше умерените духовници и технократи в продължение на десетилетия, което означава, че групата от истински ориентирани към сключване на сделки фигури под ръководството на Хаменей, е малка и политически маргинализирана. Унищожаването на най-горния слой не издига прагматиците, а по-скоро издига онези, които са били най-лоялни към напускащото ръководство и към най-твърдата линия на идеологията.
