България остава на второ място в Европейския съюз по дял на хората, които се определят като субективно бедни, показват данни на „Евростат“ за 2024 година. Според изследването 37,4% от българите смятат, че доходите им не са достатъчни, за да живеят достойно. Това означава, че над 2 милиона души не усещат подобрение в стандарта си на живот, въпреки общоевропейския тренд за намаляване на усещането за бедност.
Средното ниво на субективна бедност в ЕС се е понижило до 17,4% през 2024 г., в сравнение с 19,1% през предходната година. По този показател България е изпреварена единствено от Гърция с 66,8%, а на трето място е Словакия с 28,7%. В другия край на класацията са Нидерландия и Германия със само 7,3%, и Люксембург с 8,5%.
Според финансовия консултант и анализатор Десислава Николова, цитирана от БНР, инфлацията е основният проблем, който засяга най-вече хората с фиксирани доходи. Именно това е причината „ножицата между бедни и богати да продължава да се разтваря и това не е така само в България“, обясни тя.
Николова отбеляза, че показателят за субективна бедност е нов за европейската статистическа служба и дава възможност за сравнение между страните, като показва как хората сами оценяват финансовото си положение.
Анализът на „Евростат“ показва, че най-уязвимата група в ЕС са младите под 18 години, като 20,6% от тях се определят като бедни. При хората на възраст между 18 и 64 години този дял е 17,3%, а при най-възрастните – 14,9%.
Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) средната работна заплата вече достига 2572 лева за второто тримесечие, което е ръст с 12% спрямо предходната година. Въпреки това, кумулативната инфлация за последните 5 години в България е 41,5%, което обезсмисля ръста на доходите за голяма част от населението.
Жители на Видин коментираха пред БНР, че според тях в страната има много „работещи бедни“.
